Общата касова наличност на 226-те компании, листвани на фондовата борса, достигна едва 8,4 млрд. евро в края на септември тази година, докато през 2008 г. в касите им е имало около 11,27 млрд. евро за обслужване на оперативните им разходи, но и за инвестиции.
Това на практика означава, че парите в «касата на кризата» (т. е. от 2009 г. до днес) са се стопили с 3 млрд. евро, докато през същия период краткосрочните задължения на компаниите към банките са се увеличили с над 4 млрд. евро.
Що се отнася до заемите, действително дългосрочните банкови кредити са намалели с 6,56% (до 25,7 млрд. евро от 27,5 млд. през 2008 г.), но непосредствено изискуемите заеми (краткосрочните) са достигнали 19 млрд. евро (от 14,77 млрд. евро през 2008 г.), тъй като поради общата липса на ликвидност на пазара банките са започнали да притискат най-некоректните фирми.
Криза
За съжаление кризата, която започна да се проявява плахо в Гърция към края на 2009 г., впоследствие се разрасна неимоверно, а разсрочването на дълга и в други страни от еврозоната затрудни още повече усилията за възстановяването на икономиката. По-голямото от предвиденото намаляване на търсенето във всички области на икономическия живот в Гърция, съпътствано от рекапитализацията на вътрешния банков сектор, свиха наличните средства на повечето компании, листвани на борсата.
Показателен е фактът, че с изключение на банковия сектор, едва 22 компании са разполагали с налични средства над 100 млн. евро през първите 9 месеца на 2011 г. На челните места в този списък се нареждат гръцката телекомуникационна компания ΟΤΕ (с налични средства над 1 млрд. евро), компанията „Elaktor” (764 млн. евро), компанията за спортни залагания „ΟΠΑΠ" (648 млн. евро), компанията "Coca-Cola 3E" (639 млн. евро), компанията "MIG" (522 млн. евро от 1,51 млрд. евро преди близо 3 години).
Челната десятка
Челната десятка допълват „Гръцки петрол“ (477 млн. евро), холдингът „ΓΕΚ Τерна“ (269 млн. евро), Гръцката електрическа компания (235,36 млн. евро), циментовата компания „Тitan“ (с 235,2 млн. евро) и авиокомпанията „Aegean" (с 194 млн. евро касова наличност). Следва обаче да се отбележи, че в голямата си част – с изключение напр. на „ΟΠΑΠ", "Карелия“, "Jumbo", и др. - става въпрос за холдинги, които имат съответно и големи задължения към банките, затова и поддържат висока касова наличност.
Сред дружествата, успели да увеличат значително наличните си средства по време на кризата, са „Folli Follie" (което се дължи най-вече на навлизането на китайската "Fosun"), "Jumbo" (която продължава разширяването на мрежата си от хипермаркети в Гърция и България), "Metka” (която преследва и поема големи проекти в чужбина), "S&B" (още една приятна изненада в разгара на кризата, която търси изгодни възможности за инвестиции в чужбина), компаниите „Sidenor“, “Titan” и „Frigoglass" (поради големите им задължения), холдингът „Sarantis“, както и "Quest Holdings". Отличават се още дружеството за търговия с метали «Братя Корделу», «Пластмасови изделия - Тракия», компаниите „Plesio“ и „Elastron”, които са увеличили наличните си средства без да се увеличават задълженията им към банките.
На другия полюс – значително „изтичане“ на налични средства (главно поради големите инвестиции, които са предприели много от тях, но и поради преструктуриране на задълженията им) отчитат повечето компании от строителния бранш ("ΓΕΚ Τерна“, "J&P Αвакс“) и недвижимите имоти ("Lamda Development", "Eurobank Properties"), "Intralot", "Ygeia”, "Fourlis Holdings" и др.
«Лошото е», както отбелязва завеждащият отдел „Анализи“ в „Beta Securities" Манос Хадзидакис, «че непрекъснатото отчитане на загуби от тримесечие в тримесечие е нанесло сериозни удари върху ликвидността и капиталовите позиции на листваните компании. Няма от къде да се намерят нови капитали, поне докато ситуацията в банките не се промени, а икономиите чрез преструктуриране и намаляване на себестойността в повечето случаи са изчерпани.»
Πродажби
В същото време Хадзидакис добавя, че «време, за да се променят продажбите и да се пренасочат към чужбина, или няма, или този процес не може да бъде подкрепен от съществуващите ресурси. Новото поколение, което ще прибегне до чл. 99, вече чука на вратата, и това ще трябва да бъде взето предвид както от акционерите на тези компании, така и от техните кредитори».
Нека припомним, че в едно неотдавнашно изследване на „Deloitte" стана въпрос за 153 листвани на фондовата борса компании, които са изправени пред вероятността да поискат защита от кредиторите си по чл. 99, като от тях 28 отчитат много висок риск, 65 – увеличен към висок, а 60 – нисък към увеличен риск. Последно подобни заявления за защита са подали «Alapis» и «Petzetakis». Статистиката показва обаче, че едва 25% от компаниите, които прибягват до решението, предлагано им от закона за фалитите, успяват след това да се съвземат.
Увеличаване на акционерния капитал – Πродажби на акции и активи
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
