Защо Червената армия спира окупацията до България и не навлиза в съседна Гърция, където по това време има много по-силна комунистическа съпротива от българската?
    При всички преговори между съюзниците от антихитлеристката коалиция Чърчил не пропуска да акцентира върху приоритета на британските интереси в Гърция – не е случайно, че емигрантското гръцко правителство се намира в Лондон. Това е устна договореност между тримата Големи. Първоначално плановете на Чърчил са били за десант на Балканите, а не в Нормандия и по този начин съюзниците биха стигнали по-бързо до Берлин и биха предотвратили навлизането на Червената армия на Балканския полуостров. Но в крайна сметка Сталин държи на десанта в Нормандия, тъй като би му дало по-големи възможности за движение в Европа. Рузвелт приема тезата на Сталин и този отказ от подкрепа на британската позиция за откриване на втори фронт на Балканите предопределя донякъде съветската окупация на останалата част от полуострова, но не и на Гърция. По това време Съветската външна политика няма като хоризонт влизането на Червената армия в Гърция.
    Тези устни договорености са потвърдени на една среща в началото на октомври в Москва между Чърчил и Сталин, която се прочува по-късно със салфетката с процентно споразумение за влияние на Великобритания и СССР в Централна Европа и на Балканите. По време на тази официална среща двамата лидери се договарят за влиянието, което ще оказват двете Велики сили в Европа след края на войната и според договорката Гърция е трябвало да бъде с 90 % британско влияние и 10 % съветско.
    От какво значение е била България за баланса на силите в региона?
    Не бих казал, че страната е била от съществено значение по това време. След като страните-победителки връщат беломорска Тракия на Гърция и прекъсват излаза на България към Средиземно море, страната престава да има особено геополитическо значение в този регион.
    Според Вас каква щеше да бъде съдбата на България, ако Червената армия не беше влязла в нея?
    Положението на България щеше да е доста сходно до това на Гърция. Щеше да има най-вероятно силно британско влияние в следвоенните години, когато доктрината Труман се съсредоточава срещу експанзията на комунизма в Европа. В последствие в следващите десетилетия това влияние в неговия чисто военен аспект се редуцира и остава една политическа система, която е многопартийна, макар и с много дефекти, свързани с балканския характер, но въпреки това е много по-различна от този тип тоталитарна диктатура, през която минава България.
    70 години по-късно: може ли да се каже от историческа гледна точка, дали България е можела да избегне окупацията и по какъв начин?
    Не вярвам. Ситуацията по света е била такава в момента, че съветската окупация е била почти неизбежна. Единственият шанс по мое мнение е бил, ако този фронт, за когото споменах вече, е бил открит на Балканите, а не в Нормандия. Това би означавало по-бързо придвижване на съюзниците на север и изолирането на Червената армия до Дунав. Но в историята не се гледа с добро око на подхода „ако”, тъй като за нас е много по-важно какво точно се е случило, а не какво би станало при определени обстоятелства.