Галерия

3

2

1

Светлина и интересни факти за политиците, които властват на гръцкия политически хоризонт през последните 35 години хвърлят разсекретени документи на британското външно министерство. От 1994 Уилиам Малинсън, бивш британски дипломат и настоящ преподавател по история в Йонийския университет изследва архивите на външното министерство, офиса на премиера и кабинета на Великобритания. Основна тема на изследванията му са гръцко-британските отношения по време на Студената война и по време на турската инвазия в Кипър.

Според една от неговите статии проблемите в Гърция са започнали още през 1974, когато Константинос Караманлис поема управлението на страната с новата си партия Нова демокрация. Това е периодът, в който започват преговорите за приемането на Гърция в тогавашната Европейска икономическа общност имайки пълната подкрепа на Франция. Ето как са гледали на френските позиции дипломатите от британското външно министерство:

„Г-н Вилмюр се затрудняваше да представи предложения за земеделието в Гърция. Той изготвяше доклад, но пълната липса на статистически данни беше много сериозно препятствие. Вилемюр се питаше дали действително съществуваха дори някакви минимални данни. Французите установиха, че когато се опитваха да поискат такава информация гърците ставаха много мнителни. Той беше обезпокоен и от факта, че много малка част от държавните служители разбираха мащаба на проблема, който стоеше пред тях. Онези, които разбираха всички решения не бяха повече от трима или четирима. Вилемюр изрази своята, подобна на нашето посолство въздържаност по отношение на това доколко гръцката бюрокрация е възможно да бъде променена с цел да се положат необходимите усилия”.

От документите личи, че до 1981 ситуацията не се е променила изобщо. Британският посланик в Атина е имал много критично отношение към политическите събития в страната. Следващият откъс от негов доклад спокойно би могъл да бъде написан и днес: „Първо, неспособност и корупция. Гръцките публични служби са подвластни на бюрокрацията, ниските темпове на работа и силно партийно влияние […] Ръководните органи се затрудняват да откликнат на нуждата от реформи[…] Въпреки че гърците са добри в съставянето на планове, те остават много назад в тяхното изпълнение, а след това ги променят с нова с уникална сръчност”.

Посланикът описва как работата на администрацията е напълно неефективна и, че бюрокрацията „често е нечовешка”. В много голяма степен за това е отговорно ниското ниво на образование на по-голямата част от държавните служители, както и на стремежа на всички правителства да назначат „свои хора” в администрацията, „което на свой ред води до прекалено голям брой служители”. Според него корупцията се дължи на факта, че политическата система действа по правилата на рушвета и клиентелистките връзки с електората. „Присъединяването към Европейската общност със сигурност ще доведе до конкретни и сериозни проблеми на адаптация. Под тяхната тежест някои отрасли на гръцката индустрия ще се сломят, понеже не са способни да се конкурират, без да имат никаква протекция”.

За сравнително новата през 1981 партия ПАСОК, която спечели изборите с голяма преднина, британският дипломат пише: „Ако ПАСОК вземе властта ще бъде по-скоро сила на нестабилността и разпада, вредна за западните интереси”. Той все пак не смята, че Нова демокрация би могла да предприеме бързи промени. „Годините, в които партията управляваше подрониха желанието за подобряване на настоящата класа, което беше толкова ясно веднага след падането на военната дикратура”.

Освен политически анализи сред документите в британското министерство има и архив с оценките на водещите политически фигури в Гърция. според дипломатите някогашният председател на Нова демокрация Милтиадис Еверт е бил „рязък, самонадеян и арогантен”. Янис Хорн бил „небалансиран характер”, „крайно забавем, но и готов да нанесе обиди”. Било почти невъзможно за някого да работи за него, като в същото време бил изключително голям скъперник. Спиридон Маркезинис се определя като „малко смешно човече, което приличало на жаба”. За Константинос Мицотакис пък се посочва по много дипломатичен начин, че „не е над корупцията”.

Мнението на британските дипломати за Андреас Папандреу било, че „в много голяма степен е по-логичен, отколкото по време на театралните си публични изяви. Той има един умерен, академичен вид и е един амбициозен авантюрист”, който вярвал дълбоко в съдбата си да наследи властта. Интересен факт е, че се упоменава проблем в здравословното му състояние в периода 1979 – 1980.

Три години по-късно посланикът пише: „Съществуват неоспорими доказателства, че е ръководил организацията АСПИДА, чиято цел бе да установи политическа власт във войската в полза на фамилията Папандреу”.

До юни 1980, около 17 месеца преди изборите британският посланик все още е смятал ПАСОК за „партия, принадлежаща на едно лице” и е вярвал, че едно такова правителство ще доведе страната до икономическа криза и управленчески хаос. От документите личи, че пламенният в публичните си изяви патриот Андреас Папандреу по време на срещите си, най-вече с британските дипломати е стигал до почти робско поведение. През ноември 1980, месец след като кабинетът на Константинос Караманлис е решил да приобщи отново страната към военната част на НАТО, според официален източник на британското външно министерство Андреас Папандреу „бягаше зад лорд Карингтън в опита си да представи някакви мнения, които не съдържаха никаква промяна в позицията”. Всеизвестен е фактът, че когато пое властта той не повторри предизборните си обещания за напускането на Северноатлантическия алианс.