Галерия

1

Четири от най-големите гръцки банки имат нужда от 13,4 милиарда евро допълнителна финансова помощ, за да издържат на удара на 50-процентовото намаление на номиналната стойност на държавните облигации, оценява Bank of America/ Merrill Lynch. Националната банка на Гърция, Юробанк, Алфа и Пиреос ще имат нужда от вливане на сериозни капитали, след като макроикономическата криза на средиземноморците заби акциите им и те загубиха сериозна част от своята стойност в последната година и половина, а окастрянето на дълга ще нанесе последния смъртоносен удар. От Bank of America са сигурни, че гръцките финансови институции няма да се разминат без помощта на Финансовия фонд за стабилност, дори и да намалят драстично оперативните си разходи и продадат част от дъщерните си дружества. Проучването сочи, че Националната банка на Гърция има нужда от 4,89 милиарда евро, Алфа банк от 1,55 милиарда евро, Юробанк 3,77 милиарда евро, а Пиреос банк от приблизително 3,13 милиарда евро.

В същото време гръцките финансови дружества се борят със зъби и нокти да намерят начин да не опрат до държавната помощ на гръцкия Финансов фонд за стабилност, който включва издаването на общи акции и частична национализация. Знамето, което развяваха до скоро „гръцките банки да останат гръцки и след преструктурирането” вече е свалено и търсят чуждестранни инвеститори, които да помогнат в набирането на нов капитал.

Всички възможности остават отворени докато не приключат преговорите на Международния съюз на банките (IIF) с евроикономистите. Международния съюз на банките съдържа в себе си 400 финансови институции, много от които имат гръцки държавни облигации. Правителството се надява, че 90% от частните притежатели на гръцкия външен дълг ще се включат в програмата, която трябва да разтовари около 103 милиарда евро от задълженията на страната. Местните банкери предлагат това да стане с по-лека процедура, която ще изиска и по-ниска рекапитализация. Гръцкият съюз на банките предлага окастрянето (haircut) на дълга да стане чрез комбинирана обмяна. Гръцките специалисти дават пример, в който частният притежател на 100 евро гръцката държавна облигация с купон с 6%, ще може да получи 15 евро в брой и още 35 евро в нови облигации с 30-годишен падеж. По този начин, реалната нужда от рекапитализация за частниците, които притежават гръцки държавни облигации ще е само 30%.

Къде ще падне зарчето в гръцката ролетка, обаче още не е ясно, след като премиера Георгиос Папандреу обяви, че свиква референдум, в който народа трябва да одобри или не новите условия по финансовата помощ и окастрянето на дълга. Освен това, той настоява да му се даде и вот на доверие за водената политика, което със сигурност няма да получи и страната най-вероятно ще бъде изправена пред предсрочни парламентарни избори.

Икономическите показатели със сигурност потвърждават, че Гърция е потъващ кораб. След всички мерки за фискална консолидация, намалените заплати, съкратените пенсии и тоновете нови тежки данъци, бюджетният дефицит остава близо 20 милиарда евро. Основната причина е, че правителството на Георгиос Папандреу на посмя да пипне най-големите разхищения, които се случват в разходната част на бюджета и не проведе никаква съществена структурна реформа, която да допринесе реално за облекчаване на икономическата криза. Според официалното съобщение изоставането в постигане на официалните цели да оздравителната програма се дължат на „неочаквано” дълбоката рецесия, по-ниските приходи от данъци от физически лица и връщането на дължими суми от предишни периоди. Никъде не се споменава липсата нулевите действия по отношение на приватизационните процеси, неизпълнението на задълженията по Меморандума за финансова помощ и неконтролируемите разходи в публичната администрация.