Галерия

1

Полина Спартянова
Кореспондент на GRReporter в София
    За последните пет години Брутният Вътрешен Продукт на България и Румъния е спаднал с общо 30% в прогнозите на Piraeus Bank и те все още не успяват да се върнат към предкризисните си нива на икономически растеж. Това заяви Илиас Лекос, главен икономист на Piraeus Bank, по време на двудневната Евро-балканска среща на върха в София, организирана от списание Economist. Според него въпреки че кризата започва да се отдръпва от банките в Балканския регион, те остават добре капитализирани. Секторът трябва да се поучи от направените грешки, за да не се озове отново в същата изходна позиция. Като основни грешки на банките Илиас Лекос посочи резкия ръст на кредитирането преди 2008 година и твърде големия акцент върху равнището на икономическия растеж, поставян от финансовите институции, които същевременно са игнорирали и неговите темпове. Икономистът изрази надежда, че банките в региона на Балканите са „си научили урока” и ще трябва да осъвременят кредитния сектор и критериите за управление на риска.
    Министър-председателят на България Пламен Орешарски заяви пред участниците в срещата на върха, че българският кредитен рейтинг е най-висок на Балканите, но въпреки това икономиката на страната все още носи белези на петгодишна рецесия. Премиерът перифразира Фридрих Ницше като каза, че „Кризите не ни убиха, но ни направиха по-силни.”. От своя страна заместник министър-председателят на България с ресор „Икономическо развитие” Даниела Бобева подчерта в своето встъпително слово, че държавите на Балканския полуостров ще се справят много по-ефективно с финансовите си проблеми, ако работят заедно върху тях. Според българския вицепремиер Балканските държави трябва да работят заедно върху публично-частното партньорство и да разработят заедно общи политики за възстановяване на икономическия растеж в района. Според Бобева това може да е сигурна основа за засилването на инвеститорския интерес към Балканите и възвръщане на доверието в тях.
    Четири основни проблеми за забавеното икономическо развитие на Балканите и слабия икономически растеж посочи координаторът на Световната банка за държавите от Балканския регион, Волфганг Фенглер. Първият и основен от тях е влошаващата се демографска картина в страните от Балканския полуостров, тъй като работоспособното население е намаляло значително през последните няколко години. Според Фенглер все по-малко работещи издържат нарастващия брой пенсионери и на този етап държавите няма да могат да си позволят да инвестират в по-нататъшен икономически растеж. Според последните данни на Световната банка потенциалният икономически растеж на Балканите до 2018 ще бъде 3 % и затова Фенглер смята, че „Балканските икономки се справят по-зле и от средните пазари”. В своята реч представителят на Световната банка подчерта, че е крайно време Балканите да посрещнат на макроикономическо равнище предизвикателства като реформиране на  образованието, научната дейност, технологиите и бизнеса.
    На свой ред Димитрис Куркулас, заместник-министър на външните работи на Гърция призна, че кризата е ударила най-слабите места в Балканските политически системи и затова трябва да бъдат предприети бързи реформи, чрез които страните да се съвземат. Той определи строгата фискална политика по време на гръцката дългова криза като един от най-важните фактори, благодарение на които страната си възвръща стабилността и сигурността. Куркулас изрази надежда, че след шестгодишната борба на Гърция с кризата, държавата ще може да обяви положителни темпове на икономически растеж през предстоящата 2014.