При използването на интернет като средство за информация, България отново е на дъното. Румъния, Португалия и Унгария ни правят компания. Интересно е да видим какво е положението при ползване на социални мрежи. Въпреки че в България имаме усещането, че ползваме много социални мрежи, то реалностите са други - отново сме в края на класацията. Австрия също е сред страните, в които се ползват по-малко социални мрежи. Там обаче не става въпрос за бедност, а за културно отношение към социалните медии. В същото време българите са сред най-високия процент потребители, които извличат новини от социалните мрежи. Това е доста обезпокоително, защото в социалните мрежи върлуват най-много митове и непроверена информация. Там върлуват и най-много форми на манипулиране на общественото мнение.
Любопитни са и резултатите от три отговори на следните въпроси: Според вас, във вашата държава медиите свободни ли са да критикуват правителството? В Дания, Швеция, Норвегия, медиите са най-свободни като самооценка на населението. В Русия, Косово, Италия, България и Литва са най-зависими. Добрата новина тук е, че българите поне си дават сметка за липсата на свобода на информационната среда.
Подобно е положението и при втория въпрос: Медиите дават ли обективна информация на избирателите, позволяваща им да приемат правилни решения за политиците си? Швеция, Норвегия, Ирландия, Финландия са с най-висок процент, а Русия, България, Украйна и Косово с най-нисък.
На третия въпрос "Важно ли е според вас, медиите да могат свободно да критикуват правителството?" Албания и България са с най-висок процент положителни отговори. Там където медийната среда е най-независима, хората смятат, че това е най-важно. В България поне има повишена чувствителност по отношение на свободата на медиите. Проблемът е, че българите не знаят как да разрешат този проблем.
От цялостното изследване могат да се направят следните изводи: медийната консумация на българина съвпада с тази на бедния, болния, нещастния, политически неактивен гражданин на Европейския съюз. Болезнено високо е нивото на консумация на телевизия. Това е признак за пасивен процес на търсене и консумиране на информация. За разлика от холандеца, например, българинът чака да му бъде дадена смляна 15-20 минутна емисия с информация. Липсва желание да се търсят алтернативни източници. Ниска способност за разпознаване и отделяне на качествена от некачествена информация и свързаното с това ниско ниво на критично мислене.
Поради изброените фактори, в България има изключително голяма възможност бързо да се променя и манипулира общественото мнение. Високата консумация на информация от само една платформа - телевизията - опростява задачата по манипулиране на населението. Това е и причината в България да се извърши опит за монополизиране на безплатното разпространение на телевизия и делото заведено срещу страната по този повод, за което споменахме в началото на настоящия материал.