Галерия

2

1

Според римския оратор Цицерон „стая без книги е като тяло без душа”. Дали древната сентенция е актуална в днешна Гърция?

В навечерието на международния ден на книгата GRReporter потърси отговора на този и други въпроси в разговор с преводача на литература от руски език Димитрис Триандафилидис. Той е превел над 50 книги на руски писатели, поети и мислители и паралелно с това е автор на стихосбирка, сборник от разкази, три сатирични книги и едно есе на тема „Тоталитаризъм и изкуство”. Главен редактор е на предаванията за имигрантските общности в общинското радио на Атина AIR 104,4 и в момента работи върху подготовката на поредица книги, посветени на преводите на произведенията на руски поети от епохата, която наричаме „Руски авангард”.

Четат ли книги хората в Гърция?

Гръцкото, както много други западни общества се разделя на две големи категории. Хората, които принадлежат към едната четат книги, а останалите не четат. Трудно е едно общество да бъде определено като общество на читатели. Но със сигурност в Гърция съществува една голяма читателска публика с голям спектър от интереси, които започват от така наречената „лека литература” и стигат до философските есета. Според статистическите проучвания за издателската дейност през последното десетилетие в Гърция годишно се издават 9500 заглавия.

Какви книги предпочитат гръцките читатели?

Според последното изследване на Националния център за книгата повечето читатели и особено онези, които предпочитат да четат литература са жени. Следователно е съвсем естествено интересът да е насочен към така наречената, неправилно според мен „женска литература”. Разбира се не трябва да подценяваме читателското поведение на мъжете, които предпочитат криминалетата, историческите и философските книги, но и литература с по-общи познания. Това, което има значение е непрекъснатото повишаване на тенденцията за издаване и четене на поетични стихосбирки. То показва възраждащия се интерес на гърците за творбите на чуждите и гръцките поети.

Икономическата криза промени ли избора на читателите?

Да, тя промени читателските интереси на гърците. Много хора търсят отговор за пътя, който ни доведе до днешното състояние. Затова виждаме да се преиздават исторически, икономически и политически есета и да се издават нови. Въпреки това литературата и поезията продължават да заемат първото място в предпочитанията на читателите. Нямаме на разположение достатъчно данни, които да показват намаление в продажбите на книги в страната през последните две години. Ако все пак се отчита някаква криза в книжовната индустрия днес, тя се дължи на несъответствията във връзките между издателските къщи и веригите за продажба на книги.

Кризата засегна ли възможността на хората да купуват книги?

Без съмнение да. И това ще бъде занапред основният критерий, който ще предопредели оцеляването на издателската дейност в Гърция. Ще оцелеят издателските къщи, които действат благоразумно и не са утежнени с изплащането на големи заеми. Това, което се очаква да настъпи в гръцкия пазар е формирането на две големи категории издателски къщи: едните ще бъдат много големи и ще издават книги за целия спектър на читателските интереси, а другите ще бъдат малки издателства, така наречените издателства – бутици, които ще издават книги за много конкретна читателска публика. В този смисъл кризата дава възможност да се оздрави на индустрията. В нея могат да се включат нови, по-стабилни финансово сили, които обичат книгата.

Вие сте преводач от руски език. Опишете развитието на руската книга на гръцкия пазар. Кои руски автори са любими на гръцката публика?