Галерия

1



- През месец май предстоят избори за Европейски парламент, на които се 
очертава възход на националистическите и евроскептичните партии. Какви са очакванията на Турция след тези избори? Има ли нагласа за съживяване на преговорния процес или европейското членство не стои в непосредствения дневен ред на страната?
- Изборите за Европейски парламент едва ли ще са събитие от приоритетно значение за Турция на този етап. Страната ще бъде погълната от втората предизборна вълна. След вота на общинските избори цялата политическа и обществена енергия и динамика ще бъдат съсредоточени върху предстоящите президентски и едни от най-критичните парламентарни избори в историята на страната, които вместо 2015 по календар, ако ситуацията се нажежи, могат да бъдат предсрочно проведени. Иначе след дълга пауза от три години и половина в преговорния процес, по време на председателството на Литва на 5 ноември 2013 беше отворена глава 22 „Регионална политика и координиране на структурните инструменти”, което стана възможно, след като Франция вдигна ветото си от една от блокиралите преди това глави. По времето на Никола Саркози Франция, заедно с Германия се застъпваха горещо за идеята за „привилегировано партньорство”, вместо пълноправно членство за Турция. Франция беше блокирала самостоятелно 5 от преговорните глави, но след идването на социалиста Франсоа Оланд, който е по-благосклонен към Турция от своя предшественик, блокираните заради Франция глави са само две. Други две глави са блокирани от Република Кипър. Турция затвори междувременно откритата на 12 юни 2006 глава 25 „ Наука и научни изследвания”. По време на испанското ротационно председателство, на 30-и юни 2010, беше отворена глава 12 „Земеделие”, която още не е затворена. Така броят на отворените глави общо стана 14 глави от общо 35. С изключение на финалните 2 глави, активно се преговаря по 33 глави. Когато Турция започна преговори през 2005 заедно с Хърватия, най-оптимистичните прогнози сочеха 2014 като възможно най-близка дата за влизането й в Европейския Съюз. Сега евроскептицизмът в Турция расте, вече повече от 80 % от турските граждани не вярват, че страната им някой ден ще стане негов равноправен член, както сочат проучванията на общественото мнение. Повечето хора тук определят съюза като „Християнски клуб”, прилагащ двойни стандарти спрямо Турция, защото е единствената мюсюлманска кандидат-членка. Голяма част от турците смятат, че Европейския Съюз ще се разпадне рано или късно или че ще се свие в ядрото на силните западни страни. Европейското обществено мнение също не е оптимистично настроено за приема на Турция в съюза. Аз лично съм за европейската котва на Турция, която е най-голямата бариера за цивилизационното преопределяне, промяната на оста или „пре-ориент-ирането” на Турция от запад на изток.