Галерия

1

- Има доста време до президентските избори в Турция, но 
все пак някои тенденции се очертават. Отношенията между президента Абдулах Гюл и премиера Ердоган доста поохладняха. Като се има предвид, че помиряването между двамата би стабилизирало Партията на справедливостта и развитието, възможно ли е в Турция да се приложи руския модел за ротационно управление между премиера и президента, за който доста се говореше преди месеци?
- Ротационният модел Путин-Медведев, или Батман-Робин – както писаха в грамите на Уикилийкс,  изглежда реално приложим и за Турция. Това може да не се случи само, ако Ердоган посочи друг политик вместо Гюл. Вторият вариант е, ако Гюл издигне въпреки всичко кандидатурата си за президент и застане срещу Ердоган като негов най-голям съперник – нещо което сериозните анализатори тук изключват да се случи, защото досега той е бил винаги в ролята на втория човек в партията. Беше първо премиер, когато Ердоган имаше политическа забрана, но 6 месеца по-късно, когато отпаднаха пречките и Ердоган стана депутат, Гюл без колебание отстъпи премиерското кресло на естествения лидер на АКП и стана външен министър на кабинета. После непосредствено преди избора за президент през 2007 имаше още една рокада. Тогава милиони светски настроени турски граждани се надигнаха на мирни протестни демонстрации в големите градове, за да кажат „не” на Ердоган, който се беше амбицирал още тогава да става държавен глава. Вместо себе си той изпрати на лелеяния пост в двореца „Чанкая” верния си съратник Абдулах Гюл, когото наричаше свой брат. Така за пръв път в бастиона на кемализма влезе първият държавен глава с ислямистки корени и първата забулена първа дама – прецедент в политическата история на страната. А това само по себе си в този период беше анатема за военните, които бойкотираха в началото избора на Гюл на държавните приеми. Няколко седмици преди това, на 12 април 2007 тогавашният началник на генщаба на турската армия генерал Яшар Буюканът публикува меморандум, с ултимативен тон, който по-късно беше определен като пост-модерен или електронен преврат. В посланието се казваше „Надяваме се депутатите в Меджлиса да изберат президент, който е верен на основните ценности на републиката, на нейната унитарна същност и принципите на светската и демократична държава.”  След повторния изборен триумф на Партията на справедливостта и развитието организаторите на тези републикански митинги, сред които академици, журналисти, ректори, политици, депутати, о.з. генерали и много интелектуалци и видни общественици, подобно на макартизма в САЩ (известен като „лов на комунистически вещици”- б.а.), бяха съдени по делата „Ергенекон” и „Чук” и вкарани задълго без доказана конкретна вина в затвора в Силиври като съучастници в предполагаем военен заговор, целящ свалянето на проислямисткото правителство. Лозунгите, които многохилядното множество издигаше на площадите в Анкара, Истанбул, Измир и други градове на страната бяха: „Нито САЩ, нито ЕС, независима Турция”, „Нито шериат, нито преврат, независима Турция”, „Войници сме на Ататюрк”, „Турция е светска и светска ще остане”. Винаги е правело впечатление, че след всяка изборна победа на АКП на прословутите следизборни речи на Ердоган от балкона на централата на партията в Анкара, рамо до рамо до него застава и президента Гюл, придружени от забулените им съпруги Емине Ердоган и Хайруниса Гюл, което кемалистите винаги са тълкували като открито послание на новия държавен елит и символ на реванша им над ататюркизма и победата на политическия ислям в Турция. Така че според мен свада за Чанкая между двамата доверени партньори едва ли ще има.



- В Турция живеят и много български граждани, за които обикновено се
 говори като за една монолитна група, която на всички избори неизменно 
гласува за Движението за права и свободи. Така ли е наистина? Има ли
 различни нагласи сред българите в Турция или те все още продължават да се идентифицират политически с ДПС?
- Предполага се, че право на глас в Турция имат повече от 150 000 души с двойно гражданство – българско и турско. Изселниците гласуват традиционно за ДПС и са го доказали на всички избори досега, включително и на последните. Партията на Корман Исмаилов не получи очакваната подкрепа от своите съграждани в южната ни съседка, което е красноречив факт за твърдата консолидирана подкрепа за Движението на Ахмет Доган, независимо дали в момента го оглавява Лютви Местан. Партията на справедливостта и развитието подкрепи партията на Корман Исмаилов, а опозиционната сила на Републиканската народна партия лобира за ДПС. Всичко това от друга страна показва, че по-голямата част от изселниците се придържат все още към визията на Ататюрк и светското начало на републиката. А политическият ислям набира скорост сред изселниците особено в периферията на мегаполиса Истанбул, но няма особени шансове в районите на Мраморно и Егейско море и Тракия. Изключение правят изселниците в Бурса, за които можем да кажем, че са раздвоени между управляващата партия и опозицията, но болшинството гласуват за АКП.