Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Европейската котва е най-сигурната бариера за "пре-ориент-ирането" на Турция от запад на изток

27 Февруари 2014 / 09:02:15  GRReporter
15279 прочитания
По-възможният сценарий е двамата да се договорят Гюл да поеме лидерския пост в АКП и да се бори да стане премиер на парламентарните избори през 2015, като обедини партийните редици след ерата Ердоган. Амбициозната и хипер-активна външна политика даде реални резултати по време на втория мандат на Партията на справедливостта и развитието и тласък на доктрината на външния министър Ахмед Давутоглу за „стратегическата дълбочина” на Турция. Страната в този период започна да се очертава като регионален хегемон и да излъчва положителен модел на арабските страни в преход към демокрация, пазарна икономика и правова държава и интегрирането им със Запада. Арабската пролет обаче не оправда тези  планове. Резултатът в Либия, Тунис, Египет и продължаващата война в Сирия са налице. Наблюдателите вече говорят за „Арабска зима”. Вместо Турция да бъде страна-модел за тези страни, ставаме свидетели на обратните процеси. Турция се отдалечава от Запада и се доближава до орбитата на Близкия изток и антидемократичните режими в тези страни, в които още дълги години ще цари хаос.
- Все пак турската икономика изглежда като "остров на стабилността" в едно море от икономическа нестабилност. Как си обяснявате това?
- Преди две години турската икономика отбеляза небивал икономически ръст и то в период на глобалната финансова криза, която удари света през 2008. Доходът на глава от населението в Турция за 10 години се увеличи 3 пъти, изградиха се мега-инфраструктурни проекти като „Мармарай” – тунелът, който свързва Азия и Европа, изгражда се трети мост на Босфора и трето летище... 80 % от турските граждани в този период бяха повярвали в европейското бъдеще на страната си. Заради европейската криза, която засегна най-много Гърция, наред с Ирландия и разклати икономиките на други страни от съюза в Турция се чуваха и гласове, че нямаме повече нужда от Европейския Съюз. Но първо „Гези парк” и после грандиозният корупционен скандал, в който управляващите заподозряха комплот на „външни и вътрешни врагове”, които завиждат на успехите на Ердоган и неговата партия показаха на света, че „има нещо гнило” в Турция. Освен това недолюбваните и невписващи се в социалното инжинерство на Ердоган турци, така наречените от него „другите 50%” успяха да свалят маската на турския лидер, който до тогава се представяше като демократ и реформатор, втори Ататюрк и лидер от световен ранг. Под нея лъсна истинският облик на турския премиер, който вместо да помири кемализма и политическия ислям успя да разедини нацията. Стана ясно за всички, че е нетолерантен към западния начин на живот и мислене, че демокрацията наистина е средство за постигане на истинските му цели. Всичко това в крайна сметка разклати и доверието към турската лира и предизвика отдръпването на немалка част от външните инвеститори. След кризата на 17-и декември над 100 милиарда долара са изтекли от страната по данни на самия премиер, който заплаши на предизборен митинг, че след него идва потоп, ако не го преизберат. Освен това, заради разминаването в позициите за военния преврат в Египет през юли миналата година между Турция и Саудитска Арабия и Катар спря и наливането на „горещи пари” от тези две арабски републики за Турция. Ердоган разкритикува остро и категорично се обяви срещу преврата на генерал Сиси в Кайро, за разлика от западните партньори на Турция, които с мълчанието си изразиха негласно задоволство от свалянето на президента Мурси и арестуването на другите лидери и активисти от „Мюсюлмански братя”. Сходни продължават да бъдат позициите със саудитските сунитски братя само по отношение на общото им желание да свалят режима на Башар Ал Асад и подкрепата им за опозиционните сирийски сили, голяма част от които са джихадисти, Ал Нусра, Ал Кайда, Ишид и други радикални ислямистки сунитски групировки. По този начин обаче Турция си навлича гнева на шиитски Иран и „Хизбула”, които подкрепят на живот и смърт алевитското баасистко правителство в Дамаск. Правителството беше принудено да увеличи лихвения процент на влоговете в турски лири и да предприеме други спешни мерки в банковия сектор и интервенция на централната банка, която продаде общо 1.2 милиарда долара във валутните търгове, за да овладее срива на лирата спрямо долара. Въпреки нажежаващата се предизборна атмосфера, която също влияе негативно заради политическата нестабилност, все още не може да се каже, че икономиката на страната е в криза, независимо че събитията повлияха и за намаляването на кредитния рейтинг. В обобщение можем да кажем, че общинските избори са от изключително критично значение, те ще бъдат тест за бъдещето на Партията на справедливостта и развитието на политическия хоризонт.

Категории: Нихал Йозерган Турция избори Партия на справедливостта и развитието Европейски съюз мюсюлмани Реджеб Таип Ердоган Абдулах Гюл
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus