Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Европейската котва е най-сигурната бариера за "пре-ориент-ирането" на Турция от запад на изток

27 Февруари 2014 / 09:02:15  GRReporter
14767 прочитания




- За нас, които наблюдаваме Турция отвън, като най-голям проблем, освен
 човешките права, се очертават корупцията и бежанската вълна. Така ли е
 наистина и когато човек наблюдава ситуацията отвътре?
- Партията на справедливостта и развитието АКП, наричана по-често накратко Ak parti – чистата, бяла партия, която беше обявила „нулева толерантност” срещу корупцията с идването си на власт бе прекръстена от опозицията в „Para aklayan kara parti” – черна партия, която върти корупционни схеми за пране на пари, както и в „Ayakkabı Kutusu Parti” – партия на кутиите за обувки – тези, в които са били давани милиони долари рушвети и подкупи.  От „нулеви проблеми” външната политика на тази партия се превърна в „нулеви приятели”, което доведе и до загуба на престиж и известна международна изолация на турското правителство. Обтегнати са и отношенията с НАТО заради неревизираното решение на правителството за закупуването на китайски ракети за изграждането на националната противовъздушна отбранителна система на Турция, което е в ущърб на колективната сигурност на Алианса и буди сериозно безпокойство за бъдещето членство на единствената мюсюлманска съюзничка в северно-атлантическия пакт, ако търгът не бъде отменен в полза на друга западна фирма. Броят на сирийските бежанци официално е повече от 600 000, но неофициално се спряга цифрата 1 милион души, защото има хиляди, които не са настанени в бежанските лагери на турския Червен полумесец, близо до сирийската граница, а са пръснати в различни турски градове и най-много в мегаполиса Истанбул. След антикорупционната операция, която стартираха прокурори близки до движението „Хизмет” ( Служба – на български) правителството отвърна с кадрова чистка и размествания в полицията, правосъдието и институциите от хората на ислямисткото движение с 50-годишна история. Хората на техния духовен водач Фейтулах Гюлен години наред с „любезното съдействие на Партията на справедливостта и развитието” биваха дълбоко внедрени в цялата държавна машина. Войната между старите съюзници и нови врагове Ердоган и Гюлен, който кемалистите наричаха „задкулисен коалиционен партньор в сянка”, най-вероятно ще стане още по-безмилостна и жестока, особено броени дни преди изборите. Освен ако пак задкулисно не се разберат за условията за сключване на примирие. Този сблъсък на титаните провокира „спешна помощ”, форсирано приемане на редица антидемократични закони от страна на правителството като закона за ограниченията за ползването на интернет, закона за преустройството на Висшия съвет на прокурорите и съдиите, с който всички съдии и прокурори ще бъдат подчинени на правосъдния министър, а той съответно на премиера Ердоган. И последно се подготвя нов закон за тайните служби, който осигурява супер-правомощия на служителите и сътрудниците, с които ги прави недосегаеми и ги поставя над закона и на прякото подчинение само на премиера. Противно на очакванията в публичното пространство президентът Гюл, който е един от основателите на Партията на справедливостта и развитието, не наложи вето на тези остро критикувани закони от страна на опозицията, неправителствените организации, правозащитници, от кюрдската фракция, както и от Европейския съюз. Така той потвърди съмненията, че се готви да се върне в политиката и затова не смее да се конфронтира с Ердоган и поради което не може да действа безпристрастно като надпартийна фигура. Ако законът за службите бъде приет, наблюдатели предричат, че всеки турски гражданин може да бъде проследен и нарочен за потенциален „враг на народа”. Ето защо според мен, като основен проблем се очертава постепенната, но убедителна трансформация на еднопартийното проислямистко правителство в държавна партия или иначе казано наблюдаваме процес на овладяването на държавата от една партия, което може да доведе до партийна държава, на което сме били свидетели в ХХ век. Това е голяма заплаха за демокрацията в страната и не изключва като опция преустановяването на диалога Турция-Европейски Съюз. Отворен, както до тук, остава въпросът „Накъде поема Турция?”.



Категории: Нихал Йозерган Турция избори Партия на справедливостта и развитието Европейски съюз мюсюлмани Реджеб Таип Ердоган Абдулах Гюл
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus