Галерия

1

- Партията на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Таип
 Ердоган регистрира спад в популярността си. Може ли той да бъде компенсиран до местните избори през март?Очаква ли се "смяна на щафетата" в ключови градове като Истанбул, Бурса, Измир, Анкара?
- Смятам, че на местните избори турците ще гласуват според няколко критерии. Наложеното мнение е, че настоящите кметове от управляващата партия, от които хората по места са доволни, защото наистина работят в полза на гражданите и вече са изпробвани, да бъдат изпробвани. Може да се каже, че за всички е видно, черно на бяло, че има много издигнати модерни сгради, социални бази, спортни комплекси, 2 и 4-лентови пътища и други транспортни линии по въздух, суша и вода, тунели, които скъсяват разстоянията, скоростни влакове, държавни жилища за социално слабите, приюти за старци и сираци. Но, от друга страна  не е тайна, че не може да се отрече разочарованието, което предизвика Партията на справедливостта и развитието сред обикновените вярващи, религиозни хора. В исляма „не кради, не лъжи, не се възгордявай…” са сред най-големите божи грехове.  „Да изядеш хак (правото на невинните и нищите), означава „харам”, което е обратното на „халал”. Затова може да прогнозираме и наказателен вот сред религиозните хора, които до сега са гласували за тази партия. Управляващите обаче имат свое твърдо и непоклатимо ядро от гласоподаватели, които буквално сляпо ще гласуват за своя лидер Ердоган, на когото вярват и са убедени, че е жертва на „мръсен вражески заговор” и това може да мобилизира още повече неговия електорат и да му осигури изборна победа на местните и общите избори, както и да го издигне за държавен глава на първите преки президентски избори в Турция. Също така, сближаването на Ердоган с кюрдските лидери от иракски Кюрдистан, Масуд Барзани и екипът му, и продължаващите преговори между правителството чрез службите с ПКК в Кандил (Северен Ирак) и осъденият на доживотен затвор на остров Имралъ лидер на ПКК Абдуллах Йоджалан, като част от „кюрдското отваряне”  за трайно и справедливо решаване на 35-годишния кюрдски проблем са обект на големи критики от страна на по-националистически настроените им симпатизанти. Няма да е изненада, ако те подкрепят издигнатите от националистическата партия кандидати за кметове, вместо тези на управляващите. Не на последно място, фактор ще бъде и по-нататъшното външнополитическо поведение на Партията на справедливостта и развитието и дипломатическите стъпки за подобряване на отношенията с Ирак, Иран, Израел, Армения, кипърския въпрос, но дипломацията изглежда за сега е на втори, даже на трети план за резултата в урните. Последните социологически проучвания сочат към 10% спад, до 39.9% за управляващите, ако днес има избори. В Истанбул разликата между сегашния кмет на тази партия Кадир Топбаш и издигнатият от социалдемократите кандитат на опозицията Мустафа Саръгюл (досегашен успешен кмет на истанбулския квартал Шишли) е само 7-8% в полза на АКП. В Анкара по-скоро ще бъде изненада, ако кандидатът на АКП Мелих Гьокчек не спечели за 5-и пореден път кметския пост. Ако кандидатите за кметове на управляващата партия спечелят общинските избори в големите стратегически градове, както сочат прогнозите с изключение на Измир, където никога досега не е избиран човек на Партията на справедливостта и развитието, това означава че Ердоган ще събере отново сили за следващия раунд. А това може да се тълкува като затягане на антидемократичните мерки на режима, който постепенно от парламентарна демокрация ще се превърне в президентска република. Спирачка засега е липсващият консенсус между политическите сили за промяна на конституцията, защото преговорите на специално назначената парламентарна комисия бяха прекъснати преди няколко месеца за пореден път след постигане на разбирателство само по 60 точки, тъкмо заради настояването на представителите на управляващите да променят някои от непоклатимите досега членове, гарантиращи парламентарния и светски характер на системата. Нека да припомня, че с 4-ия пакет за демократизация на правителството 90 години след основаването на модерна Турция стана възможно свободното влизане на забулените депутатки със забрадка в Меджлиса. По този начин беше отменен един от революционните закони на Ататюрк за облеклото в държавните институции и размита строгата разграничителна линия на кемалисткия режим, отделящ държавните от религиозните дела.