Галерия

1

Днес в Осло бе връчена Нобеловата награда за мир през 2012. Десетки лидери на европейски страни отпътуваха за Норвегия, за да присъстват на церемонията и да получат наградата, която бе присъдена на Европейския съюз.

Новината предизвика остри реакции още преди два месеца, когато бяха обявени имената на лауретатите на тазгодишните награди. Евроскептици от президента на Чехия до международни правозащитни организации и предимно леви партии и организации определи награждаването като грешка и фарс, всеки с различни аргументи.

GRReporter потърси мнението на двама анализатори: професора по история Танос Веремис и политолога Пламен Тончев.

„Моето мнение е, че решението да се присъди Нобеловата награда за мир на Европейския съюз е правилно. То има и образователен характер: Европа трябва да се запази като Европейски съюз. Мисля, че като цяло това е практиката, която се следва при присъждането на наградите. Когато бяха наградили Барак Обама много преди да стане ясно какъв ще бъде курсът на неговата външна политика, наградата беше един начин да му кажат да е по-миролюбив. Присъждането на Нобеловите награди и преди всичко тази за мир следват тази традиция.

Европейският съюз избегна избухването на нов военен конфликт, докато в миналото войните между европейски държави са били много разпространени през всички векове и най-вече през 20-ти век. Евросъюзът получи наградата и за благотворителната си дейност, особено в Палестина. Той я финансира непрекъснато и мисля, че оцеляването им се дължи преди всичко на Европа”, заяви гръцкият историк.

Кризата е една допълнителна причина за съществуването на Европейския съюз и утвърждаването на неговите институции. Според него финансовата криза, през която преминава Европейският съюз е всъщност шанс за преминаване към същинска  европейска интеграция – не само икономическа, но и политическа. „Несъмнено в момента преминаваме през една много тежка икономическа криза. Много анализатори се съмняват, че Европейският съюз ще оцелее. Но според мен кризата е една допълнителна причина за съществуването на Европейския съюз и утвърждаването на неговите институции.

Историята показва, че кризите действат положително в тази насока. Това, което е необходимо сега, поне относно икономическия и валутен съюз е по-солидни институции: Т.е. една Централна банка с повече компетенции, обща икономическа и бюджетна политика и защо не и една по-силно централно управление, една федерация. Това е нещо, което може да се роди от днешната криза, въпреки противното мнение на Великобритания и на останалите нежелаещи да участват в подобна система”.

Пламен Тончев анализира аргументите „за” и против” присъждането на Нобеловата награда за мир на Европейския съюз. Според него организацията заслужава наградата, след като е създадена с цел да бъде предотвратен нов военен конфликт на континента, от който са започнали две световни войни. Друг аргумент в полза на решението на норвежкия Нобелов комитет е финансовата подкрепа на Евросъюза към страни от третия свят, където той се явява основен донор.

„Европейският съюз  като цяло е положителен пример и за други региони по света. Това не се посочва в аргументацията на Нобеловия комитет, но е вярно, че като натрупан опит по отношение на икономическата, а в значителна степен и на политическата интеграция ЕС е положителен пример. Не е случайно, че страните членки на ASEAN в Югоизточна Азия са си поставили за цел до 2015 да създадат икономическа общност по подобие на европейския общ пазар, установен през 80-те години на миналия век. Подобни инициативи за регионална интеграция има и в Африка, и в Южна Америка. Но дотолкова, доколкото икономическото сътрудничество донякъде омекотява търканията между съседни страни смятам, че европейският опит действително е положителен и полезен за други региони в света. Европейският съюз  като цяло е положителен пример и за други региони по света. Това не се посочва в аргументацията на Нобеловия комитет, но е вярно, че като натрупан опит по отношение на икономическата, а в значителна степен и на политическата интеграция ЕС е положителен пример.

Един друг аргумент е този, че Европейският съюз е водеща сила в преговорите за борбата с климатичните промени. По линията на договора в Киото всички европейски страни се обвързват категорично за спазването на тези клаузи”.

Аргументите против присъждането на наградата

Пламен Тончев разкритикува позицията на трима стари лауреати на наградата, които се обявиха срещу отпускането на финансовата сума. „Прочетох внимателно възраженията, изказани от южноафриканския архиепископ Дезмънд Туту, който е лауреат на наградата през 1994 за борбата с апартхайда. Подобни възражения изказват и други лауреати: Марейд Магуайър от Северна Ирландия и аржентинецът Адолфо Перес Ескивел. Те настояват сумата, която придружава наградата да не се изплати и заявяват, че Европейският съюз противоречи на ценностите, с които се свързва наградата, тъй като за да постигне сигурност Европа разчита на военна сила. Аз считам тази критика за прекомерна. Когато постигнем един свят без конфликти, един свят на хармония и любов, тогава сигурно ще са валидни техните аргументи. Но се опасявам, че поне в обозримо бъдеще няма да можем да избегнем употребата на военна сила в решаването на конфликти”.