Галерия

1

„Какво е бъдещето на еврозоната?”стана един от най-популярните въпроси напоследък, а последната Среща на върха на лидерите на Европейския съюз показа, че неговият отговор продължава да е много неясен. Властелините на еврото Меркози взеха решение, че ще затегнат колана на Европейския съюз да пуснат в действие нови финансови регулации, да консолидират в по-голяма степен трудовите пазари, да сближат и хармонизират данъчните основи за корпоративните данъци в съюза, както и въведат данък върху финансовите транзакции. Последното въобще не се хареса на Великобритания и премиерът Дейвид Камерон заяви, че няма да се поколебае да използва правото си на вето върху промяната на договорите, според които действа Европейския съюз, за да предпазят финансовата си система от пренатоварване с нови регулации.

В анкетата на GRReporter за бъдещето на еврозоната си пролича много ясно, че нашите читатели са единодушни по един основен въпрос: „Гърция никога не е отговаряла на изискванията за страна-членка и до няколко месеца ще излезе от еврозоната”. Този отговор са избрали точно 31% от читателите както в българската, така и в английската, и в гръцката версия на сайта. Те са убедени, че каквото и да е бъдещето на единната европейска валута, Гърция е трябвало да остане извън нея, за да не се отпусне във финансовата си политика и да не достигне до днешното икономическо състояние.

На второ място се нарежда най-мрачният възможен сценарии, който отговаря на настроенията на познатите евро-скептици: „Еврото няма бъдеще и ще се разпадне в следващите години”. Тази гледна точка имат 23% от българските ни читатели, 26% от англоезичните ни почитатели и 29% от анкетираните в гръцкия ни сайт. С течението на времето стана ясно, че макар че гърците са главните виновници за собствената си неволя, не могат да бъдат обвинени за общоевропейската криза, която заплашва да помете световната икономика. Липсата на решителност за прилагане на конкретни мерки за преодоляване на наболели финансови проблеми, която се забеляза в „главнокомандващите” на общоевропейската мечта разтревожи целя свят. Общите приказки и половинчатите обещания на френския президент Николас Саркози и германския канцлер Ангела Меркел не убедиха нито финансовите пазари, нито европейските народи, че знаят какво правят и сега всички седят на нокти, за да видят какво ще роди последната Среща на върха. Никой за съжаление в тази група на анкетираните няма вече големи очаквания.

Веднага на трето място се нареждат хората, които не им се ще да повярват, че десет години еврозона ще отиде по дяволите: „В момента еврозоната преживява най-трудния си период, но ще се стабилизира”. Така ведро гледат на нещата 28% от българите участвали в анкетата, 22% от гласувалите на английския ни сайт и 23% от гръцката ни аудитория. Политическата нерешителност и финансовата несигурност, която носи тя със себе си прави днешната дългова криза в евросъюза най-тежкия момент, който зоната е изживявала. Ако до вчера единственият въпрос, който мъчеше анализаторите не „Можели Европа да мине без Гърция?”, днес той стана „Може ли Европа да мине без евро?”. На тази дилема отговорът, който заема трето място в нашата класация е „Не, еврото ще се справи без сериозни жертви”. Дали е така близкото бъдеще ще покаже.

На предпоследно нашите читатели са класирали супер оптимистичния вариант, според който „Европейската централна банка ще започне да печата пари и дори ще се разшири”. Бъдещето на евро гледат през розови очила само 9% от българите, 11% от читателите на английския сайт на GRReporter и 15% от гласувалите в гръцкия ни сайт. Този отговор от самото начало е заложил капан в себе си, защото дори и Германия да разреши на Европейската централна банка да започне да печата пари (което е малко вероятно), те ще компенсират една малка част от вредите, които са нанесени на европейската финансова система. Инвеститорите ще могат да си поемат дъх, че вложените им средства ще се възвърнат, но затягането на коланите в европейските икономики ще продължи. Плановете за консолидиране на икономическите политики на страните от съюз няма да бъдат отложени, а ако еврозоната реши да поема „новобранци”, то ще е на много по-късен етап, когато не се знае каква изгода ще имат от тази сделка.

Читателите на GRReporter отчитат, като най-малко вероятна възможността „В еврозоната да останат само Германия, Франция, Австрия и страните от Беленлюкс” или ядрото на еврото, което да се отърве от товара на европейската периферия, но и да загубят техните пазари. На това мнение са осем 8% от гласувалите в българската версия на сайта, 9% от участниците в английската и само 2% от гръцките ни читатели. Подобен обрат в европейската идея може да се приеме и като абсолютния й провал от една страна, защото обединението между изначално силните страни на стария континент не е трудно постижимо. Истинското предизвикателство е да се спаси съюза така, както е замислен още от самото начало – обединение на европейските държави в една обща икономическа сила, която да се установи на световния пазар със стабилна валута и качествена конкурентна продукция.

Благодарим на всички читатели за активното участие в нашите анкети. „Какво ще пожелаете на Гърция за новата 2012?” е новият ни въпрос към вас.