Галерия

2

1

Журналистическата етика е обект на критика всекидневно. От някогашните кафенета и кръчми до днешните коментари под статиите в електронните издания читатели, зрители и слушатели дискутират, съгласяват се или се противопоставят на позицията на автора журналист.

В това е красотата на свободата на словото, ще каже някой и ще бъде много прав. Но какво се случва, когато един журналист кори друг за това, което е написал? И още повече, когато несъгласието с една публично изразена позиция се изпраща на „съд” пред дисциплинарните органи на журналистическата гилдия?

Такъв е случаят с известния гръцки журналист и коментатор в един от най-големите национални всекидневници Катимерини Пасхос Мандравелис.  

„На 10 декември 2011 написах една статия, в която посочих, че стачката в държавната телевизия ЕРТ продължава вече цяла седмица, без да предизвика каквато и да е реакция. Нямаше призиви на подкрепа от обществото, нито протести, че програмата на ЕРТ липсва на публиката. Написах още, че синдикалните действия от този тип нямат никакъв отзвук в обществото и са обречени, а накрая се превръщат в бумеранг срещу самите журналисти.

Синдикалните представители на ЕРТ подадоха оплакване, нещо като „иск” срещу мен в дисциплинарния съвет на Журналистическия съюз, в който членувам и ме обвиняват за нарушаване на журналистическата етика. В последствие аз им изпратих писмо. В него пиша, че кодексът за журналистическата етика защитава правото на журналистите да пишат свободно. В крайна сметка аз не отправих лични нападки към никого, просто изказах мнението си за едно синдикално действие. Избрах трима свидетели в своя защита, един от които е председателят на съюза Димитрис Тримис, за да можем да дискутираме по въпроса дали журналистите в Гърция могат да пишат това, което искат. И дали според съюза съществуват някои въпроси, които не трябва да засягаме”.

Пасхос Мандравелис публикува това свое писмо до журналистическия съюз, „понеже тук не става дума само за мен, а за това как синдикалните организации разбират свободата на журналистическото слово. Ако забранят на мен да пиша за синдикалните им действия в ЕРТ, утре може да забранят на някой друг да напише нещо друго. Именно за това очаквам решението на дисциплинарния съвет с голямо вълнение. Ако членовете му решат да ми наложат наказание за нещо, което написах, тогава всички колеги ще се страхуват да пишат, защото дисциплинарният съвет може да прецени, че това или онова не е добре да се пише”.

Самият той не смята, че е допуснал някаква грешка в статията си. „Ако това беше така, двамата колеги от ЕРТ можеха да ми отговорят по същия начин. Да заявят, че не съм прав, защото например са получили един милион писма на зрители, в които те да казват, че държавната телевизия им липсва. Можеха да изразят възраженията си и по други начини. Същността на проблема обаче не е тук, а във факта, че противопоставянето се криминализира”.

Пасхос Мандравелис не е от хората, които се крият зад пръста си. Мнението му е, че една 11-милионна страна като Гърция, особено в момент, когато е заплашена от фалит няма нужда от шест държавни телевизии. В статията си той подчертава, че те струват неимоверно високата сума от 300 милиона на държавния бюджет, т.е. на гръцките данъкоплатци, но не се обявява за тяхното закриване. „Аз действително вярвам в необходимостта да имаме публична телевизия, особено като имаме предвид лошото качество на частните телевизии. Мисля обаче, че три телевизии, са съвсем достатъчни. Едната може да е с образователни програми, втората с политически предавания и новини и третата да представя културни програми. Когато в цяла Америка има само една държавна телевизия PBS, чиято програма е похвална не мога да разбера защо в Гърция с нейните 10 милиона жители са необходими шест. За тях всяко гръцко домакинство плаща по 4,25 евро на месец. В крайна сметка тези пари не са им излишни. Това е моето основно възражение”.

Междувременно малко преди края на 2010 гръцкото правителство внесе поправка в наскоро гласувания закон и премахна журналистите в държавните медии от списъка с държавните служители, чиито възнаграждения ще се коригират според новата единна щатна таблица. „Аз лично смятам, че журналистите не следва да бъдат държавни служители, не трябва да действат по този начин. Но от друга страна те трябва да се откажат и от привилегиите, като например да са на постоянни трудови договори”.