Галерия

1

Всяка година прекарвахме там почти цялото лято. Какво да си спомня по-напред... партитата до сутринта, безкрайното плуване около острова, джет-ските, които карахме до Нидри, кралете и знаменитостите, които гостуваха непрекъснато, красотата на Скорпиос. Минаваха месеци, докато си отдъхнем от веселията до след полунощ. Синът на Джаки Кенеди, Джон-Джон обожаваше Скорпиос. Животът на него беше като магия. Този остров е едно „бижу” за Гърция.

Но красивите спомени се примесват и с лошите. На погребението на Александрос дори и камъните плачеха. Тежко мълчание и траур бяха обгърнали острова. Останахме там през следващите 20 дни и те бяха от най-тежките за всички ни. Спарти беше подарък на Аристотел за Александрос. Но той не успя да построи своята къща на неизвестното на широката публика островче.

„Главата” Скорпиос за мен приключи, когато придружих Христина до последния й дом. Болката беше неописуема. Малко по-късно отидох сама, за да запаля свещ на гроба й, но вече ми беше много трудно да се намирам там.

Христина Онасис

Христина ми липсва страшно много. Спяхме заедно в леглото, в което лежа сега със счупен крак.

Запознахме се, когато бяхме 17-годишни на едно парти на семейство Кониалидис, които бяха приятели на моите родители. От тогава станахме много близки приятелки и живеехме между Скорпиос и Буенос Айрес. Моят дом беше и неин. От смъртта й преди 25 години и до днес правя панихиди в нейна памет. Намирам гръцки свещеник и отивам в църквата. Как бих могла да я забравя?!

Ако Христина беше жива нямаше да позволи Скорпиос да бъде продаден

Тя никога нямаше да позволи на Атина да го направи. След смъртта на Аристотел и Александрос и въпреки болката тя винаги ходеше на Скорпиос. Обичаше много този остров.