Галерия

1

Кратката новела «Кафе Лукач” (изд. “Агра”, 2008) от Костас Калфопулос грабва едни читатели с очарованието на града, в който се развива действието – Будапеща, с неповторимата й атмосфера на музей на открито. За други магнетично й въздействие се крие във фабулата й на криминален роман – roman noir (впрочем, подзаглавието на книгата е Budapest noir). Но мненията си схождат в едно – книжката от само 120 страници малък формат се чете с наслада и на един дъх. Унгарската столица - родно място на футболната легенда Ференц Пушкаш и на философа-литературен критик Дьорд Лукач, представлява идеалният декор за замисъла и сюжетното развитие на текса, а техният град вездесъщо присъства навсякъде в авторовия разказ. Сюжетът се развива в преломната за източния блок, Европа, а и за съдбините на света 1989, малко преди падането на Берлинската стена.  От стара, аристократична и леко упадъчна Будапеща, чиято атмосфера авторът майсторски обрисува, действието се прехвърля за кратко и в съседна Виена.
Роденият през 1956 г. в Пирея Костас Калфопулос, е следвал социология, политически науки и история на Средните векове и новото време в университета в Хамбург. От 1996 г. се занимава с журналистика. Работи като спортен кореспондент на в. „Neue Zurcher Zeitung”, сътрудничи на в. „Катимерини”, член е на Асоциацията на чуждестранните кореспонденти в Гърция. След поредица есеистични книги – „Сезонът на бродягата”, „Странстване из модерността” и др. първият му роман „Кафе Лукач” възкресява един, според собствените думи на автора, „позабравен от писатели и издатели в Гърция литературен жанр – roman noir, който обаче бавно, но сигурно се завръща”.
В интервю за www.humantraffic.wordprss.com Калфопулос отговаря на въпроса защо е избрал Будапеща за декор на своята новела: „Причините са много, но основната, спомената и в книгата, е склонността към бягство от «гръцката нищета» с помощта на литературата. Освен това, Будапеща е подходяща като «място за ескейпизъм»; в нея се съчетават блясък и упадък, унгарци и гърци (търговци и политемигранти), град на философията, музиката и футбола, но и, както всички европейски метрополии - с изключителна история в градоустройството, с атмосфера, за онези, които са я опознали отвъд стандартните екскурзии по дестинацията «Виена-Будапеща-Прага».
В рецензията си в литературната притурка на в. „Та Неа”, озаглавена “На хубавия черен Дунав”, критикът Димостенис Куртовик цитира ред основания, поради които действието не би могло да се развива в Атина. Интересуваше ме също така и историческата дълбочина: социализмът в преходен период с примеси от капитализъм, немскоезичната образованост, въпросът за унгарския Холокост, напълно непознат в Гърция, и добил нова актуалност след случая с (предполагаемата) смърт на Ариберт Хаим* в Египет. Естествено, не бих могъл да пиша за този град, ако го бях посещавал само като редови турист”.
Героят на новелата, от чието име се води разказът, може да бъде окачествен като литературно alter-ego на автора. Журналист по професия, той пристига в Будапеща през август 1989, за да участва в конгрес, а после го очакват няколкодневна ваканция. От описанието на броденето му из будапещенските улици е очевидно, че познава много добре града на Дунава, тъй като по-рано е провеждал там изследване, събирал е материали за гръцките полигемигранти от Гражданската война.
В старинно кафене в Пеща, симптоматично носещо името на големия философ – Кафе Лукач, познато на героя от предишното му пребиваване в града, той ще се запознае с аристократична дама, на зряла възраст, напомняща “фатална жена”, която ще го омае със странния си чар, и след дълги часове на разговор за литература и музика ще се озове в дома й, където ще прекара незабравима чувствена нощ, отведен от нея в “потайния пейзаж” на невиността.
Когато си тръгва на следващата сутрин, ще отнесе със себе си един ешарп и нейна книга с детски песнички. Това ще бъде първата и последната нощ, през която ще види загадъчната жена, тъй като на следващия ден ще разбере, че тя е мъртва. Едно писмо със загадъчно стихотворение, което ще получи на ръка в хотела си, както и още две неизяснени убийства ще затегнат още повече възела на криминалната интрига, поставяйки въпроса кой се крие зад тези събития, които така и остават наизяснени и в края на новелата.
Каква е връзката на престъпника с тайнствената дама? Каква е нейната връзка с героя? Той доброволно се явява в полицейския участък, а разпитът, на който е подложен, тъй като последен е видял жертвата, се води от полицейски инспектор също съименик на Лукач. Сведенията, които му дават за нея, я свързват с миналото - с нацистите, евреите, гоненията срещу тях и закрилата над техните предишни преследвачи, но не внясат по-голяма яснота. Съдбата, миналото, градът и загадъчната жена изплитат мрежа, в която ще бъде уловен и разказвачът на историята. Съдбата като сила от която не може да се избяга, миналото като исторически завет, града като неизбродим заплашителен лес, фаталната жена като претекст са някои от нейните примки. Структурните и наративните елементи на полицейската новела, (понякога като намек, друг път като препратка към този жанр), се съчетават с описанието на блуждаене в лабиринта на града, историята и чувствата.