Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Мораториум върху лихвите по дълга ще занули гръцките външни задължения след 10 години

02 Ноември 2011 / 17:11:37  Виктория Миндова
3848 прочитания

Не може да се иска референдум за одобрението една спасителна програма, за която няма оповестени детайли и не се знае от къде идват парите, коментира последните събития Джон Харамбакис. Той е главен икономист в BlackSummit Financial Group и професор по икономика в университета в Кентъки. Харамбакис подчерта, че друга слабост на референдума „Дали Гърция трябва да се възползва от предоставената й втора помощ от 130 милиарда евро и окастряне на външния дълг с 50%” е доколко народът е информиран за последствията, ако договорката от 27 октомври тази година не се спази. Не само страната няма да може да плати пенсии и заплати, но ще се наложи насилствено да обяви временно спиране на плащанията, което може да разлюлее фатално основите на еврозоната.

Харамбакис беше един от многото специалисти във финансовата сфера, който говори на банковия форум „Гръцката банкова система: Намиране на изход от окото на циклона”. В анализа си на досега водената икономическа политика, той подчерта, че всички решения взети от началото на лятото до сега във връзка с гръцката дългова криза, само задълбочават задълженията на страната. „Тези решения вкарват Гърция във все по-дълбок дълг, който се превръща в капан, от който няма измъкване”. От тази гледна точка, икономистът предложи Гърция да прибегне до един нов вариант, който до момента не е бил подложен официално на обществено обсъждане: Мораториум върху плащанията на лихвите по външния дълг.

Според Джон Харамбакис, този вариант ще даде възможност на Гърция да занули външния си дълг за 10 години, защото страната ще спестява по 20 милиарда евро всяка година, а частните инвеститори ще вземат на 100% вложение в гръцки държавни облигации средства, без лихвите по тях. Този сценарий ще въведе в управляеми норми дълга, а страната няма да се налага да продава никакви активи, за да намали задълженията си към частните и институционалните инвеститори. Освен това, подобен мораториум няма да се смята за кредитно събитие и застраховките по гръцките държавни облигации CDS няма да се активират.

Идеята за мораториум върху плащането на лихвите по гръцкия външен дълг се видя нереалистична на събеседниците на Харамбакис и най-остро реагира икономическият сътрудник в Центъра за финансови проучвания Николас Георгикопуос. Според него подобна идея няма да бъде приета от данъкоплатците в Европа, които кредитират страната в последните почти две години и все още не са засегнати от окастрянето на дълга. „От къде кредиторите ще намерят пари, за да покрият загубите от неплатените лихви”, пита гръцкия икономист Георгикопуос, а неговият колега и сънародник от университета в Кентъки заяви категорично: „Много по-лесно е да се преглътне, загубата на лихвата, вместо на главницата”.

Въпреки пререканията всички икономисти се съгласиха, че Гърция има нужда от бърз и ефективен начин да влее свежи средства в малките и средни предприятия, които се смятат за гръбнака на всеки икономически растеж. Предложението за номиналното намаление на гръцките държавни облигации на половина и политическата нестабилност в последно време, пречат този въпрос да бъде решен. Николас Георгакопуос е категоричен, че в момента, в който част от договорените оздравителни реформи бъдат приключени и перспективите пред страната започнат да се разясняват, ще се появи и финансиране. „Икономическият ръст и новите работни места са резултат винаги главно от дейността на малките и средни предприятия”, потвърди Джон Харамбакис. Той заяви, че в период на криза държавата трябва да осигури един тип гаранции, с които предприятията да намерят финансиране или да се създаде банка за развитие, подобна на германската KfW.

Докато дойде моментът да се образува нова банка за развитие, Гърция има по-сериозен проблем и той е свързан с озаптяването на дълговата криза. Общото мнение е, че местната финансова система ще може да набави загубените средства от преструктурирането на външния дълг от Фонда за финансова стабилност. Цената за това „спасение” ще е национализация. Георгикопуос перифразира стария коментар на президента на Алфа банк Янис Костопулос, който бе казал преди няколко години, че Гърция има нужда реално от две банки и половина. Георгикопуос заяви, че след преструктурирането на финансовата система страната няма да има повече от пет банки. Той заяви специално за GRReporter, че гръцките банкови представителства на Балканите могат да очакват смяна собственика, като много вероятен сценарий за борбата с липсата на ликвидност. Въпреки това, отказа да се ангажира с точна прогноза, кога, как и при какви условия това ще се случи.

Категории: ИкономикаПазари дълг банки криза
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus