Галерия

2

1

Мога да продължа списъка с още и още ползи. Притеснявате се детето да стои 'залепено' и да прекарва цялото си време в игри? Въпрос на възпитание. Ако от рано паралелно с играта, се изиграват елементи от нея, примерно, да си построи със столове космически кораб (давам този пример, защото това съм правил като дете), то детето ще може паралелно да развива въображението както в компютърната игра, така и в своите игри, в това число и с връстници. Едно време, когато нямаше компютри пресъздавахме в нашите игри всичко, което видехме по телевизията: "Седморката на Блейк", "Винету"... Не мисля, че децата са се променили толкова, че да не изпитват удоволствие от вкарването на подобни елементи в игрите помежду си.

4. Виртуални пари.

Имам няколко познати, които имат проблем с пристрастеността си към различни игри, в които срещу реални пари получаваш виртуални, с които да купуваш разни виртуални предмети или пък по-бързо да напредват в някоя игра. Боравенето с пари, били те виртуални или реални, доколкото хартиените пари все по-малко присъстват, заменени от кредитни карти, е въпрос на култура.
Прочетох следния пример за баща, чиято дъщеря се запалила по подобна игра. За да я стимулира, той решил следното - детето имало влечение към рисунките, които правило с пръсти. Той решил да я убеди да рисува и заедно да се опитат да продадат нейните картини, а парите тя да може да използва в любимата си игра. Случаят е   описан в блога на финансиста Адам Бейкър (Adam Baker). Преди да го прочета, имах доста отрицателно отношение към споменатите игри и си мислех, че единствено водят до пристрастяване, подобно на моите познати. Но както всяко нещо, и те могат да бъдат използвани като средство за възпитание.

По-горе нахвърлих няколко мои мисли. Идеята ми не беше да ви давам съвети и готови рецепти, а повод за размисъл и да провокирам вашето въображение. Сигурен съм, че всеки ще измисли, ако вече не е измисли и приложил,  много по-добри и възпитателни приложения на технологиите, които ни заобикалят. Въпросът не е да се ограничават децата, а да се възпитават без страх от непознатото и без да се насажда в тях чувството, че нещо е лошо, вредно или опасно. Аз бих приел това като възможност да науча нещо покрай или от детето си. А вие? Споделете ни вашия опит или мисли по темата.