Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Нито Тодор Живков, нито цар Борис Трети са спасителите на българските евреи

20 Ноември 2014 / 10:11:24  GRReporter
7781 прочитания

    А самите обикновени българи не допускат това като граждани, защото това евреите са техни съседи, приятели, колеги. Ще дам пример отново с моето семейство, което е изселено от Стара Загора в Луковит, където остава да живее с българско семейство и до края са си поддържали добрите отношения. Да не говоря, че са им помагали финансово, кръчмарят и бакалинът в градчето са им давали неща на вересия с абсолютното съзнание, че най-вероятно няма да им се върнат тези пари. И не само към семейството на баща ми е имало такова отношение. Това важи и за много други градове в България, където е имало изселени еврейски семейства.
    Затова и заслугата за спасяването на българските евреи в никакъв случай не може да се отдаде на отделна личност, защото е на много български граждани. Още един пример за това е, когато представителят на нацистка Германия в България Бекерле и комисарят по еврейските въпроси Белев разписват първия списък с хора от градовете с по-големи еврейски общности, които трябва да бъдат изпратени в лагерите и в този списък попада моят дядо. Той ми е казвал, че много от железничарите са го предупреждавали хората да вземат някакви мерки, защото имат нареждане да бъдат заделени вагони, с които те да бъдат изпратени. Но благодарение на демонстрациите от 42-ра и 43-та тези схеми се отменят в последния момент.
    Защо евреите от беломорска Тракия и Македония не се радват на подобна съдба, въпреки че са администрирани от България по това време?
    На този въпрос едва ли има точен отговор. Една от версиите е, че Германия дава сериозно рамо на България да си върне Южна Добруджа и по някакъв начин тези хора са изтъргувани за сметка на това. В изследването на доц. Румен Аврамов „Спасение и падение” и последвалото двутомно издание на базата на документи „Депортирането на евреите от вардарска Македония, беломорска Тракия и Пирот; документи от българските архиви” под негово съставителство и на проф. Надя Данова са описани много детайлно нещата като документация. Според документите е имало по това време такава договореност с Министерството на транспорта за транспортирането на евреите от тези области до лагера Треблинка срещу заплащане за „услугата” на БДЖ.  
    Какви са Вашите наблюдения, изпитва ли днес българската общественост вина по отношение на този случай?
    В последните години, за съжаление, се засили националистическия момент в България, не без участието на учени или на видни общественици, което за мен е като някаква компенсация на сложния и трудния ни преход. Ние, българите, сме някак си много големи нихилисти и това е някакъв изкуствен опит да ни се създаде самочувствие, но не става по този начин. Другото, което се забелязва след завръщането на Симеон Сакскобурготски, е желанието да се създаде мита за добрия цар. Забелязаха се някакви такива опити за създаване на ореол около царското семейство и това съвсем не е приключило като тенденция.
    Наскоро в Скопие бе открит мемориален комплекс за депортираните в лагери евреи. Как се вписва този паметник според Вас в новия противоречив център на македонската столица?
    Мемориалният комплекс в памет на загиналите в нацистките лагери евреи няма нищо общо с новия център на Скопие, който е гигантомания без никаква връзка с историческата действителност. Но след края на войната и най-вече след промените след разпадането на бивша Югославия се връщат имотите на еврейското малцинство, но тези средства няма къде да отидат, защото хората ги няма. Малцината, които са останали живи, решават да построят с тези средства този мемориален комплекс и затова той няма нищо общо с държавата и лудите средства, които хвърля македонското правителство за тези монументи.
    В комплекса има един-единствен експонат, освен историческата хроника, който представлява въстановка на товарен вагон с надпис "БДЖ България". Смятате ли, че поради тази причина този комплекс може да се причисли към антибългарската пропагандна политика в Македония?
    Нищо не е останало от тези хора, защото те са изпратени точно с тези вагони и това остава като знак. Това е споменът на хората и за мен това не е антибългарска пропаганда, а фактите. Това, че някой друг го използва по този начин си е друг въпрос. Българската държава не поема някаква отговорност по отношение на тези събития. Да, забележителен факт е спасяването на почти 50 000 евреи в старите български територии, аз съм от първото поколение, родено след тези събития, а и България е моята родина и съм избрала да живея и работя тук. Но заедно с това не може да не се поеме отговорността за загиналите почти 11 000 евреи, между които много деца в лагерите на смъртта, могло е да се предотврати. Случилото се в старите български територии е доказателство, че наистина може.
    Според Вас еврейският въпрос от Втората световна война насам получава ли достатъчно внимание от българските медии?
Категории: спасяването на българските евреи депортитане на евреите от Беломорска Тракия и Македония Холокост Музея на Холокоста в Скопие Зелма Алмалех
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus