Галерия

2

1

Всяка вечер, още преди да се стъмни Атина започва да прилича на голяма спалня. На всяко по-предпазено от вятъра място бездомниците постилат картони и върху тях одеала, за да прекарат поредната мразовита нощ.

Бездомниците в големите гръцки градове не са ново явление. През последните две години обаче броят им се увеличи осезаемо. За това кои са новите „клетници” в Атина и как им помагат разговаряхме с говорителката на неправителствената организация „Климака” Ада Аламану.

Тя разказа, че в Гърция бездомници съществуват още от 90-те години. „Просто тогава проблемът не беше толкова видим. По онова време обществото смяташе, че той е свързан само с чужденците, понеже имаше много голям прилив на имигранти в страната. Много бързо обаче стана ясно, че проблемът засяга и гръцкото население. До преди две години, когато икономическата криза се разрази в Гърция казвахме, че това е един съществуващ, но подценен от обществото и държавата проблем”.

Според Ада през последните две години проблемът с бездомните претърпява промени от гледна точка на техния брой и от общественото положение на хората. „Ние смятаме, че има повишение в рамките на 20-25 на сто. Но това, което прави впечатление е качествената разлика. Има промяна в статута на хората, които се намират в момента на улицата. Те са новото поколение бездомни. Единични случаи, а понякога и семейства, които се намират в това положение, единствено поради финансови проблеми. Те са безработни, с ниски или нулеви доходи. Хора, които са загубили домовете си, понеже не са можели да платят вноските на банкови заеми и кредитни карти, средни търговци, чиито фирми са фалирали, както и други, които са били уволнени и нямат семейна или приятелска среда, за да им помогне”.

„Хората остават без дом при стечението на различни обстоятелства. Основното е липсата на финанси. На второ място е наличието на проблем със здравето, най-често психически, съчетани с някаква зависимост: наркотици, алкохол или хазарт. Третата е липсата на помощ от близки”.

Ада уточни, че „новите бездомници” се намират на улицата, само заради първата причина. Колкото до ролята на традиционното гръцко семейство тя уточни, че то продължава да бъде опора за много хора и посочи като пример децата, които могат да достигнат до възраст над 40 години и да продължават да живеят със своите родители. „Семейството и сега е един важен фактор за удържането на явлението, но вече и самото то започна да има проблеми. Не са малко семействата, в които има повече от един безработни или родителите са пенсионери, но техните пенсии са били орязани и вече не са в състояние да помагат. Една друга причина, която бездомниците споделят с нас е, че се срамуват да кажат на близките си, че са без покрив над главата си, както и, че не искат да ги натоварят с разходи за себе си. Много от хората, които остават без дом първоначално се приютяват от роднини или приятели. Но това гостоприемство не е възможно да продължи завинаги, затова и остават на улицата”.

Новите бездомници имат от средно до високо ниво на образование, сред тях има хора с дипломи и следдипломни квалификации. „Понеже безработицата засяга хора на всички възрасти, можем да кажем, че няма определена възраст. Все пак повечето са между 30-45 години. Има и по-млади, които не могат да се издържат с рязко понижените заплати, а семействата им са в провинцията и не могат да им помогнат. В тези случаи все пак е често и пристрастяването към приема на наркотици. Най-лошото е, че има хора на възраст 60-65 години, които губят работата си преди да се пенсионират и остават без доходи, докато навършат необходимите години”.

Опитът на Ада показва, че новата категория бездомници теоретично имат най-голям шанс да се завърнат към предишния си живот. Финансовата криза обаче затруднява този процес. „Единствената предпоставка за тяхната реинтеграция е да си намерят работа. Но това е много трудно в днешните условия и така техният престой на улицата се удължава”. Според членовете на „Климака” е повече наложителна психологическа подкрепа на тези хора. „Те преживяват един огромен шок, когато животът им се преобръща. Представете си един човек, който има дом, автомобил, евентуално свой бизнес. С две думи – имал е съвсем нормален живот. Важно е те да не остават в това положение за много години. Започват да страдат от психически проблеми или стават зависими от наркотици или алкохол, защото с времето става все по-трудно да се завърнат към стария си начин на живот”.

Приютът на организацията може да поеме само 12 души, но бездомните се настаняват и в офисите на „Климака” в Атина и други гръцки градове. „В момента сме приютили общо 30 души. Те остават при нас, докато си намерят работа и оправят живота си. Имали сме случаи на хора, които останаха при нас за 10 години. Но нашата работа не се ограничава само в осигуряването на храна, облекло и топли завивки. Опитваме се да покриваме всички нужди на бездомните. Предоставяме им лекарства, медицински услуги, психологическа подкрепа. Имаме социална служба, която се занимава с въпросите около пенсионирането и адвокат за техните правни въпроси”.

В „Климака” се намира единственото място в Атина и Пирея, където бездомните могат да се изкъпят. „Чакат да огромни опашки, за да се изкъпят и да получат чисти дрехи. Могат да използват помещенията ни като клуб, в който да прекарват деня от 09:00 до 21:00”.

За хората, които живеят в приюта организацията полага усилия да приложи всичко, което правят съответните организации в чужбина. „Не им предлага просто подслон за даден период от време, а създаваме индивидуална програма за всеки един според неговите проблеми и възможности. С две думи, помагаме на хората да се справят с проблемите, които са ги довели до това състояние. Затова им казваме, че приютът е един междинен стадий в техния живот. Вярваме, че това, което правят повечето организации, като просто осигуряват храна и подслон на бездомните е просто рециклиране на проблема”.

В „Климака” са успели да създадат практиката на полагането на общи усилия от всички. „Каквото и да правим, го правим заедно. След празника миналия петък не беше нужно да кажем на някого да помогне да почистим. Самите хора знаеха, че това трябва да стане. Освен това им харесва да усещат, че са част от един екип и да бъдат полезни. Такъв е примерът на Янис, който живее в колата си пред сградата на „Климака”. Той е електротехник и през деня е при нас. Поел е поддръжката на перланите и е много доволен от това. Ако се появи проблем и му кажем, че ще го отстрани някой друг той се притеснява страшно много. Целта ни е тези хора да не се чувстват пасивни получатели, които очакват от нас да решим всичките им проблеми. Ние ги поставяме пред проблемите и им помагаме да се справят с тях. Това може да звучи като утопия, но на практика дава резултати. Когато хората остават на улицата за много време стават пасивни и това е нещо, с което искаме да се преборим”.

Една друга важна част от програмата на „Климака” е програмата за професионално устройване на хората. „Имаме една работилница за рециклиране на хартия, която на практика е една социално предприятие. Имаме 2-3 камиона, в които бездомните събират изхвърлената от фирми и частници хартия. След това я продаваме и приходите от тази продажба отиват при бездомните. Хората, които работят в работилницата имат един месечен доход от работата си, който им помага да покриват личните си нужди. Имаме и случаи, в които бездомни успяха да спестят пари и да наемат жилище с нашата подкрепа и да намерят пътя си”.

Преди няколко дни заместник-министърът на здравеопазването Маркос Боларис обяви, че се очаква гласуването на проектозакон, с който ще се утвърди статутът на бездомните в Гърция за първи път.

Ада Аламану отправи призив към правителството да не изчерпи средствата за бездомните само за безплатни обяди и одеала, когато е студено, „защото това подсигурява само съществуването на тези хора на следващия ден. Не води обаче до никъде. Нека парите да бъдат оползотворени и в други дейности, свързани с превенцията и реинтегрирането им в обществото. В противен случай рискуваме проблемът да се разраства непрекъснато и да не може да бъде спрян”.