Галерия

1

Преди да успея да отворя уста тя вече ме бе поканила в гостната; седнал на канапето с кадифяната дамаска аз ядях сладко от дюля. Стъписан бях, тъй като не бях свикнал на такова обсипване с грижи. Никой не обръщаше внимание на някакъв досаден пласьор на книги, който обикаля из улиците, за да си вади хляба.

Обаче Попи бе човек на изкуствата и изящната словесност. Поне това твърдеше през цялото време докато разглеждаше проклетата дванайсетомна енциклопедия - под въпрос е дали въобще някога я е отворила, изпускайки тежки въздишки, за да види какво пише в нея. Не можех да остана незатрогнат пред нейната болка. Попитах колебливо дали има някакъв проблем.

“Какво да ви кажа, господин Анестис? Дядо ми почина и аз останах сама на този свят. Нямам нито родители, нито братя. Как да се справя само едно честно и беззащитно момиче?”, каза, късайки сърцето ми.

Какво ли можех да направя аз? Бях чувствителен по този въпрос, тъй като добре знаех какво означава сирачество. Предложих й рамото си да се облегне, а тя само това и чакаше, вкопчи се в мен, задушавайки се от хлипане. Три кърпички накваси със сълзите си, а аз междувременно за малко щях да изям цял буркан сладко от дюли, за да не й скърша хатъра и да я натъжа още повече.

Влязох сутринта в дома й и излязох вечерта. Всичко ми разказа, езикът й не спираше, за славата на семейството и “огромното им състояние”, което било застрашено от ловците на зестра. Ах, ако бях имал поне малко разум, щях от самото начало да разбера страхотните лъжи и да предусетя змийското гнездо, което се криеше в нея.

На следващия месец позвъних на звънеца, за да получа първата вноска. Тя бе облечена в същата рокля и въздишаше още по-горко. Но нека не бъда многословен - цяла година продължи тази история. Толкова бе нужно на Попи, за да ме убеди, че трябва да я спася от горчивата й самота. Всичко се случи с главозамайваща бързина.

“Вие сте добър човек, господин Анестис. Достоен и добър стопанин. А аз се нуждая от закрилник”, каза ми тя и тогава забелязах колко различна беше от предишните пъти.

Най-напред бе съблякла черната рокля и носеше ярко червена рокля на жълти цветя с деколте. Кръстосваше крака като оставяше уж случайно да се съзре по нещичко, винаги до едно определено място, колкото да разпали въображението ми още повече. Спускащите се свободно по раменете й коси я правеха по-очарователна, почти фатална. Две капки парфюм по врата й ме опияняваха, съкрушавайки всякаква съпротива.

“Наистина, кажете ми какво мога да направя за вас?”, попитах я аз, докато наблюдавах гърдите й да се спускат и повдигат от лекото задъхване на желанието.

Тя направи внезапно движение да стане, толкова внезапно, че чак свят ми се изви, докато погледът ми бегло съзираше черното й копринено бельо.

“Искам да дойдете утре сутрин да съберете дюлите. Сега им е времето, а аз, както разбирате, не мога да се кача толкова нависоко. Да не говорим, че има опасност да се нараня. Това е мъжка работа”, каза ми тя по такъв начин, че повярвах, че да се протягаш покрай клоните на дюлево дърво е изключително важна работа.

Така на следващия ден аз се изкатерих с лекота по дърветата, напълвайки няколко торби с дюли, всички предназначени да бъдат обгърнати от гъстата маса на червеникавия сироп. Попи не само не се отдели нито за миг от мен, но не пропускаше случай да възнаграждава сръчността ми. За съжаление историята не свърши дотам. Безмилостно пареща болка в китката на дясната й ръка не позволяваше тя да я подложи на изпитанието да стърже на ренде. Със сълзи на очи запретна ръкавите ми и ме прикова пред пластмасовия леген чак до късно вечерта.

Но тогава, първият път цялата тази процедура ме забавляваше. Нали разбираш, че не си представях кръста на мъченичеството, който щях да нося десетилетия наред. Белята стана малко преди да си тръгна докато последната доза от сладкото вдигаше пара в тенджерата.

Попи получи внезапен световъртеж - несъмнено част от сатанинския й план - и поиска да си полегне. Помоли ме с отпаднал глас да й помогна и се отпусна в прегръдките ми. Естествено не можех да й откажа.

Тя се покри с чаршафа; свали роклята си под него и я захвърли на един стол. Същото направи със сутиена и с предизвикателното си черно бельо. Въртеше се пред мен като олицетворение на греха. Седнал до нея наблюдавах безмълвен разголването, молейки се с едно прибързано и несръчно движение чаршафът да се отметне.

Изведнъж ръката й се плъзна между бедрата ми и тя започна да разкопчава панталона ми. Скочих засрамен, но скоро отново се оставих на настойчивата й ласка. Трябва да призная, че нямах представа от тези работи. Знам, че звучи неестествено, но казвам истината. Често пъти се тревожех от собствения си случай. Питах се защо, при положение че имах еротични пориви, не се отпуснех, макар и в прегръдките на някоя проститука, както другите мъже.

Но в онзи момент нищо нямаше значение. Членът ми се сгуши нежно в пръстите й и позна невиждани дотогава наслади. В стаята не се чуваше и най-малък шум. Попи отметна чаршафа си, отпусна се съвършено гола на колене пред мен и продължи да демонстрира еротичните си умения.

Мислех си, че ще умра от наслада. Забих поглед в една картина, точно срещу стената, в последно усилие да запазя сетивата си живи. Потта се лееше като река, дъхът ми секваше и аз бях абсолютно сигурен, че тичах с главоломна бързина по ливадата върху картината. Не издържах дълго. Както не бях свикнал семето ми потече внезапно между краката й.

“Лилика, искам на това място да обърнеш особено внимание, защото е важно. Защо - ще разбереш от продължението на историята. И така, закопчах припряно панталона си и изчезнах в кухнята. Напълних чаша с вода и я изпих на един дъх. Слюнката ми бе пресъхнала, а краката ми трепереха. Седнах на един стол и се опитах да осъзная какво се бе случило.