Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа “Сладка от бурканче” на гръцката писателка Елени Захариаду

17 Октомври 2014 / 09:10:17  GRReporter
9319 прочитания

“Хотелската стая гледаше към морето, имаше баня, но изобщо нямаше топла вода, легло с повредени матраци и вентилатор, който не успяваше да ни спаси от непоносимата жега. Когато ми подаваше ключа служителят на рецепцията се усмихна лукаво и като ми смигна многозначително каза: “Късметлия, след малко ще се озовеш в Райската градина.”.

В часовете по вероучение учехме, че Райската градина представлява безкрайна долина с течащи води и руси ангели, които свирят на арфи. Праведниците и покаялите се щяха да приседнат в нозете на Бога, потънали в блажено безметежие. Когато видях Попи да се опитва да избере подходящата рокля сред десетките, които висяха в гардероба й и да се оплаква, че е останала гола като пушка, тогава разбрах как изглежда пъкъла.

И това бе само началото. Хвърлих си бърз душ, измих си зъбите и облякох раираната пижама. Легнах и зачаках в леглото. Тя нави косите си на ролки, сложи си нощен крем, изкоментира иронично дрехите на поканените на сватбата и накрая се приземи до мен.

“Гаси лампата и да заспиваме”, каза ми тя, дръпвайки целия чаршаф.

“Знаеш ли, не понасям мрака”, прошепнах колкото можех по-учтиво.

“Няма значение, ще свикнеш”, отвърна ми тя, като щракна контакта.

Гледах обърнатия й гръб и си представях, че по-скоро се срамува да прояви еротичния си интерес. Е, и така, най-лошият момент за един мъж е когато трябва да докаже, че е мъж.

Аз имах съзнание за несъвършенствата си, но бях готов да си опитам късмета. Наведох се над шията й и нежно я докоснах с устни. Спомних си удоволствието, което ми бе дарила първия път и усетих нещо да се размърдва между бедрата ми. “Какво искаш посред нощ, човече?”, попита ме тя свирепо. Смаях се. Дума не можех да издумам. Успях само да измънкам, заеквайки: “Знаеш какво искам”.

“А, така значи? Ами, ето вземи го.” Тя отметна нощницата, разтвори крака, стисна юмруци и затвори очи. Членът ми се сбръчка и се отдръпна уплашен в гнездото си. Исках да изчезна от лицето на земята. Направих няколко неуспешни опита и накрая не избегнах гаврата. Изслушах засрамен последните й думи: “Щом като не можеш, какво ме тормозиш? След малко ще се съмне, а аз не съм мигнала от твоите глупости.”

Това бе най-кошмарната нощ в живота ми. Мракът винаги ме е плашел. Майка ми ме бе свикнала да спя на светлината на кандилото. Привиждаха ми се опасни чудовища, които се провлачват по стените и отблъскващи влечуги, които хапеха краката ми в музикалния съпровод на хъркането на Попи, която пъхтеше като черен влак по релсите.

Долу-горе така се разви в бъдеще еротичният ни живот, с някои светли изключения, когато постигах по-добри резултати. Сам, безпомощен и отчаян се катерех по мразовитите й планински върхове. Отначало го правехме веднъж в месеца след настойчиви молби от моя страна. После започнахме веднъж на шест месеца, на година и накрая стигнахме до “изобщо нищо”, след което вече открих и спокойствието си.

След “фалшивата бременност” Попи не искаше и да чуе за деца. “Само проблеми създават, а накрая вземат, че се изпокарат за наследството”, казваше тя, плюейки си в пазвата. Отначало не бях съгласен, но сега си мисля, че е по-добре, че не пръкнахме на тоя свят някоя душа да слуша мрънкането и злостните й забележки. И все пак веднъж тя не се поколеба да хвърли вината върху мен: “Как да забременея от една капка, която едвам се отцежда от този непотребен инструмент?”, каза гледайки презрително към щекотливото място.

Отново не казах нищо. Отново не защитих себе си. Стоварваха всички кусури на този свят на гърба ми и аз изкачвах Голготата си. Някъде прочетох, че подтискането на народа предизвиквало кървави бунтове. Един ден, Лилика, вулканът, бушуващ в душата ми, ще изригне. Неговата лава ще помете нейната злост и ще въздаде правосъдие. В нозете ми да падне, пак няма да се трогна от болката й. Каквото и да й се случи, така й се пада. Е, така идеята да стана лош човек ме изпълни с въодушевление.”

 

Отвличането на Лилика от парка стана през нощта без никой нищо да усети. Картонената кутия с дупка отстрани, за да влиза въздух, подслони остарялото тяло на моята любима докато стигнем у дома. За щастие всичко мина добре и съвсем скоро имах привилегията да я виждам свободна и на сигурно място в градината на съседа. Ходех по два пъти на ден да пълня чинията й с храна и да наливам прясна вода в купичката й. Макар и нелегално съумях да удържа на обещанието си.  

“Лилика, миличка, не ми се сърди, че не мога да оставам по-дълго с теб. Попи вече не излиза често. Някога тя имаше доста приятелки, но с времето започнаха да губят търпение с нейните глезотии. Сега почти всички те дори не я поздравяват. Станала е набожна. Тича по църквите и се моли. Какво точно иска да измоли и от кой бог - не знам. Остави, че всяка събота следобед ме влачи на гроба на Харилаос да паля кандилото и да му благодаря, че ми е оставил затъналата му до гуша в дългове къща.

“Както и да е, нека не мисля повече за това, защото още повече се изнервям. Днес искам да ти изповядам една голяма тайна. След като вече знаеш всичко за мен, ще трябва да научиш най-важното и красиво събитие в живота ми. Преди около двайсетина години се влюбих. Да, добре чу. Любовта разтвори широко вратата на радостта и ми даде знак да премина прага.

“Миртό бе на деветнайсет. Студентка в Академията за изящни изкуства, чувствителна и търсеща душа. Пристигна от селото си и се засели срещу нашата къща. Доста дълго време нямах представа за нейното съществуване. Звучи странно, но Попи стана повод да се запознаем.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus