Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от студиите “Гняв на жена и други истории от еротичния живот на древните гърци” на Димитрис Киртатас

26 Септември 2014 / 09:09:31  GRReporter
6356 прочитания

Съществуват обаче и сериозни грешки при прочита на изворите, които изопачават картината на античността. Един закон на атинския законодател, философ, поет и един от седемте мъдреци на древна Гърция Солон забранявал на робите педерастията. Ние често пъти си мислим, че робите не са се отдавали на хомосексуални отношения. Ксенофон описва какво би трябвало да бъде положението на една заможна стопанка. Ние често пъти си мислим, че той има предвид всички жени, и ни казва какво е било действителното им положение. Един човек на изкуството изобразява как си е представял еротичните забавления на определени мъже - евентуално каква е била представата му за желанията на неговите клиенти. Ние често пъти си мислим, че така са се забавлявали мъжете - всички мъже. Когато някой християнски учител пропагандира християнския морал, ние често си мислим, че всички християни са спазвали този морал. Тази последната грешка е особено обичайна.

Най-онеправдана от нашите изследвания е късната античност. Разпространението на християнството е затъмнило процесите, произтичащи в света на езичеството. Дори нещо още по-лошо: докато християните биват съдени за еротичното си поведение от техните морални принципи, езичниците биват съдени от обвиненията на християните. По понятни причини моралните обвинения на езичниците срещу християните се отхвърлят без обширно дискутиране. Абсурдното обаче е, че биват отхвърляни от обвинения, отправяни от християни срещу християни.

С две думи, остава да бъде свършена много работа. Общата представа, която сме добили за еротичния живот на древните гърци, се оказва едностранчива. Методът, принципите, гледната точка и изборът на изворите се нуждаят от ревизиране. Проблемът е в това, че въпреки обема на библиографията, вече се е формирала една широко приемана ортодоксалност. Днес, когато всичко лесно бива изнасяно в светлината на публичността, еретичните гласове се чуват по-трудно. Но ги има. Само е нужно човек търпеливо да ги потърси, а след това внимателно да ги оцени.                                                                                 

                                                                                   Димитрис Киртатас

 

ГЛАВА ПЪРВА

ГНЯВ НА ЖЕНА

На пръв поглед светът на Омир изглежда очевидно и безспорно патрирахален и доминиран от мъже. Още в началото на «Илиада» цар Агамемнон се хвали публично, че няма да освободи срещу откуп дъщерята на жреца Хриз. Староста ще я завари в дома му в Аргос, далеч от родината. Тя ще тъче на стана и ще му прави компания в леглото. Малко по-късно той пояснява мисълта си по-добре. Предпочита Хризеида пред законната си съпруга Клитемнестра. Не я намира за по-долна от нея нито по телесна красота, нито по осанка, нито по ум и дела. Всичко това царят казва без заобикалки и без свян.

Можем  да спрем до това описание. Мъжкото господство е описано жестоко и ясно. Самохвалството на Агамемнон позволява на някои изследователи да отварят дума не просто за мъжко господство, а и за доминиране на фалоса. Еротичните капризи на съпруга биват тълкувани като обществен закон. Въпреки това, нещата не са толкова едноизмерни.

Първо не бива да забравяме, че светът описан в «Илиада», се е намирал във война. Войната, и то когато трае години наред, променя характерите и нрава на хората. Но и в условията на троянския поход думите на Агамемнон не са самодоказващи се и логични. Онези, които го слушат, разбират, че има нещо в изявленията му, което не е правилно. Поетът не ни казва какво именно е то: може би защото го смята за очевидно. Във всеки случай самият Агамемнон по-късно ще се съгласи пред сбора на ахейските вождове, че през онзи критичен ден на свадата му с Ахил е бил изпаднал в заслепление  (αασάμην).

Не съществувало съмнение относно съдбата на жените робини. Върху нея размишлява ужасен Хектор в случай, че остави Андромаха без закрила. Девици и царици били изтръгвани от родните им места и отвличани в робство с всички предвидими от това последствия. При все това, дори във войнските нрави на «Илиада» жестокостта на господаря не е единствениат вариант. Ахил разгласява, че е обикнал много силно своята робиня Бризеида; а на свой ред Бризеида се надява на брак с Ахил. Във всеки случай тези две поведения - на Агамемнон и Ахил, се допълват и са еднакво приемливи. Там където Агамемнон изглежда прехвърлил мярката е в онова, което казва за законната си съпруга. Както знаем, заявеното от него (и действията, с които по-късно той го реализира), са имали последствия. Нека си припомним реакцията на Клитемнестра.

                                                           *

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus