Галерия

1

“Ангелиосимо” е специален данък със ставка 20 на сто върху стойността на рекламите в печатните издания, радиото и телевизията и е в сила от много години. Приходите са в полза на осигурителните фондове на журналистите в Атина и Солун и целта на данъка е те да заменят осигуровките за здравеопазване и пенсиониране, които техните работодатели – собственици на медии не плащат. Той е един от данъците в полза на трети лица, които правителството обеща де премахне от 1 януари 2015. Не го премахва обаче, защото се опасява, че това ще изправи срещу него и журналистите, и техните работодатели. Първите ще се възпротивят, защото фондовете им ще останат без финансиране, а вторите – защото ще трябва да плащат осигуровки, както всички останали работодатели. Заслужава да отбележа, че облагодетелствани са само членовете на двата журналистически съюза, които са малка част от всички практикуващи професията.

Въз основа на професионалния си опит в Гърция и България, бихте ли сравнил медийните пазари в двете страни?

Позволете ми да не направя този опит, защото това ще е несправедливо и за двете държави. Отдавна не се намирам в България (професионалната ми дейност там беше между 2004 и 2010) и нямам актуална и пълна картина за ситуацията, въпреки че се информирам редовно от различни стойностни български сайтове. 

Как коментирате начина, по който бяха въведени промените – с поправка към проектозакон на съвсем различна тема, в последния момент и без предварително обсъждане. Смятате ли, че зад това се крие преднамереност?

За съжаление това е обичайна практика на правителството през последните години. Единственият много спешен за решаване въпрос и в двете засягащи медиите поправки беше от една страна натискът към правителството да спаси двете големи корумпирани и приятелски настроени към него медийни групи с пари на данъкоплатците, дори с цената на това да бъде разрушен рекламният пазар. Втората поправка пък имаше за цел да удовлетвори решението на правителството да осъществи възможно най-голям контрол и в своя полза върху държавната компания за радио и телевизия. Според приетия правен текст ресорният министър вече има право да определя 7 от 10-те членове на надзорния съвет с обикновено решение, докато преди за това се изискваше решение на независима комисия, която решаваше въз основа на техните биографични справки, интервюта пред комисията и други условия.

Със сигурност съществува преднамереност зад тези промени. И тя е, че правителството се готви за предсрочни избори в удобно за него време в периода между октомври 2014 и февруари 2015. Причината е, че управляващата коалиция няма необходимото парламентарно мнозинство от 180 вота, за да избере следващия президент на страната през март 2015.

И понеже много хора ще заговорят за наличие на поток от черни пари между политици, медии и рекламни компании, ще кажа, че принципно всички сме съгласни с това. Но противопоставянето на прането на черните пари се извършва с повече прозрачност и по-малко огнища на корупция, тоест с по-малко регулации на пазара и по-малко закони от “съветски” тип. То се прави с оздравителна либерализация на пазарите, а не със свръхрегулиране на всичко и с непрекъсната намеса във всекидневните сделки, тъй като за всичко това се изисква един огромен бюрократичен механизъм за контрол, който е абсолютно ненужен в едно съвременно общество. С единствената разлика, че по този начин се запазват напълно ненужни работни места за различни държавни служители и, разбира се, за съответните синдикални лидери.

Как коментирате промените в рекламния пазар?

Най-провокативното е, че правителството се намесва в нещо, което се прилага в целия свят – функцията на медия шоповете като управители на бюджета на рекламодателите, които търсят техните услуги. От сега нататък рекламодателите ще трябва да се договарят и подписват споразумения с медиите директно, същото ще важи и за фактурирането. Медия шоповете се ограничават в ролята на консултанти, те ще могат да улесняват медиите в намирането на клиенти и в събирането на стойността на фактурираните услуги, като заплащането им не може да е по-високо от 4 на сто! На практика те трябва да се превърнат в неплатени служители на медиите, каквито те нямат и не искат да придобият.

До днес на гръцкия пазар рекламодателят имаше възможността да избере дали ще се договори директно с дадена медия (печатно издание, радио, телевизия) или чрез трето лице (рекламна агенция, медия шоп). Медия шоповете възникнаха в резултат на нуждата на пазара да се рекламира на разумни цени и във време, когато медиите искаха да увеличат още повече приходите си от рекламодателите. Те винаги принадлежаха на големи рекламни агенции или на рекламни партньорства и отвориха пазара за всички компании, които потърсиха техните услуги.

Практически те представляваха една пазарна саморегулация, за да се избегне концентрацията на рекламите в ръцете на 5-6 компании. Задачата им беше и е да гарантират по-големи отстъпки и по-благоприятни възможности за плащане на клиентите на рекламните компании и същевременно да увеличат оборота и броя на компаниите, които се рекламират в медиите. За да стане ясно, за да може дадена компания да се договори директно с голяма медия с национално покритие, тя трябваше да разполага с бюджет от порядъка на 250 000 евро. Чрез медия шоповете обаче можеха да се рекламират и компании с бюджет 50 000 евро и дори с по-нисък. В началото на всяка година медия шоповете събираха бюджетите на всички свои клиенти и постигаха по-добри цени за реклама в преговорите си с медиите. Това бе и идеята за тяхното създаване. Сега, когато и договарянето, и фактурирането ще се извършват директно с рекламодателя това улеснение се прекъсва. И така по-дребните рекламодатели ще са безсилни. И, разбира се, когато става дума за държавна реклама, непрозрачността между медиите и рекламодателя се увеличава.