Галерия

1

Що се отнася до заплащането на медия шоповете, то винаги се е осигурявало в едната си част от рекламодателя като общо заплащане за управлението на рекламния пакет и в другата си част от медиите под формата на отстъпки (rebates) в натура, т.е. рекламно време, които не надхвърляха като стойност 9,9 на сто от бюджета. Тази система беше регламентирана и функционираше от 1995, както беше регламентирано също, че медията предава и на рекламодателя копие от фактурата, която издаваше за сметка на медия шопа.

В същото време медия шоповете и рекламните компании поемаха риска да платят (много често още в началото на годината) рекламното време, което закупуваха. Те поемаха също риска да финансират клиентите си, които често плащаха със закъснение дори данъците си! В този смисъл може да се каже, че новият закон им помага. И това наистина щеше да е така, ако държавата просто вършеше работата си, която се състои в това да следи за спазването на правилата. В този случай обаче държавата просто се намесва и премахва...

Както вече посочих, ако някъде имаше непрозрачност, тя бе в начина, по който самата държава управлява парите, които използва за реклама. Медия шоповете бяха длъжни да следят ред данни за ефективността на медията (например тираж или гледаемост) и съответно да правят предложения. Нещата обаче бяха съвсем различни, когато държавата се договаряше сама. По този начин вестник с тираж по-малко от 2 000 екзепляра на ден (повечето от които отиваха в държавни канцеларии, т.е. отново в държавата) получи държавна реклама за десетки милиони евро, докато според правилата на пазара не би следвало да получи нито един!

Каква ще бъде утрешната ситуация на пазара? Рано е да правим прогнози, но със сигурност новият закон ще предизвика още по-голямо намаление на работните места в рекламния сектор, в специалности, които се забраняват от държавата. Законът предвижда преходен период от една година, но мисля, че е трудно нещо да се промени. От там нататък, както посочва в писмо до членовете й председателят на Асоциацията на рекламните компании, рекламният пазар ще трябва да свикне да съществува и с това решение, а рекламните агенции да се съсредоточат в основната си дейност и да се изявят чрез нея.

Този закон може да е и златният шанс, за да се ускори преминаването на рекламните бюджети от традиционните медии, чиято ефективност е трудно измерима към дигиталните медии (интернет, социални мрежи, персонализирана реклама). То ще е по-евтино и ефективно за рекламодателя и най-вече директно измеримо по отношение на тяхната ефективност.