Галерия

1

Италианците, от своя страна, са имали съвсем различна позиция по въпроса и причините за това следва да бъдат потърсени в предишните отношения на италианското правителство и общество както към еврейските общности, така и към евреите с италианско гражданство. От самото начало те са забранили всички мерки срещу евреите в своята зона на управление и по този начин са създали един сериозен проблем на германците. Съществуват данни, които сочат, че италианските дипломати са се опитвали да помагат на евреите от германската окупационна зона да преминат в италианската, но за установяването на историческата истина е необходимо по-задълбочено изследване на дипломатическите и други архиви. До септември 1943 италианските окупационни зони са били убежище за гонените евреи.

Какъв е бил социалният и икономическият профил на солунските евреи?

„Богатите евреи” от легендите в действителност са били една социална група с пълна социална стратификация, подобно на останалите жители на Солун. „Много, много евреи и от всички класи”, посочват в съвременните си разкази техните съседи – християни. Обработката на икономическите данни от последното им преброяване сочи, че е съществувала една икономически силна прослойка, съставяща около 10 на сто от общото еврейско население. Имуществото на тези хора е надвишавало сумата от 2 милиона драхми. За сравнение, по онова време една средна по големина къща е струвала 70 000 драхми. 15 на сто от солунските евреи са били заможни, докато 50 на сто от хората са принадлежали към средните и ниски социални слоеве. 25 на сто са били много бедни, като основното им имущество са били елементарни предмети от бита.

Имало ли е опити за спасението им от страна на другите жители на града, граждански и религиозни организации?

Когато започва прилагането на расовите мерки, за да не остане извън тях нито един евреин, офицерът от отрядите „SS” Дитер Висличени поискал да бъдат разтурени смесените бракове между евреи и гърци, които по онова време в Солун са били около 80 – 90. Тогава солунският митрополит Генадий, главният управител на област Македония Василиос Симонидис, хуманитарни организации и частни лица, които са били засегнати лично, изпращат протестни писма го германските власти. В крайна сметка нареждането за разтурване на смесените бракове е оттеглено. Някои от участниците в тях са били задържани в поделение в атинското предградие Хайдари, където част от тях са били убити, а останалите са били освободени през 1944.

Колективен опит за спасение е бил и организираният от сдружението на инвалидите от албанския фронт, които се явили в щаба на отрядите „SS” в Солун и отправили искане към нацистите да не депортират евреите, с които са воювали заедно в Албания. Вместо отговор получили заплахата, че ще се отнасят към подобни „приятелски настроени към евреите инициативи” с провеждането на масови екзекуции. Опитът от сраженията и войната са създали свързващи обществото на града чувства, но не е имало достатъчно време те да узреят.

При създаването на Гръцкия освободителен фронт (ЕАМ) през септември 1941 двама от членовете на централния комитет – Д. Марангос и адвокатът Илиас Кефалидис посетили д-р Корец (главен равин на еврейската общност в Солун) и му предложили сътрудничество, но той отказал, тъй като смятал, че пътят на послушанието е най-безопасен. 5 000 евреи обаче приели и били транспортирани от Солун с помощта на служители в железниците. Предложения за сътрудничество е имало и в други отделни случаи, като някои от евреите, които се включили в битките на страната на ЕАМ са се опитали да привлекат и други, но без особен успех. Общо от града са избягали около 10 000 души, много от които са били арестувани в други градове или са се върнали в Солун, когато е започнало приложението на расовите мерки. Изследването на съпротивителното движение и помощта му към еврейското население, както и за участието на гръцки евреи в него започна от скоро. Очакваме трудове, като този на Рика Бенвенисте, които ще осветят много неизследвани до днес детайли.

Същевременно и въпреки факта, че връзките между Гръцката православна църква и евреите са били сложни и изпълнени с конфликти, много свещеници са се произнасяли в подкрепа на евреите в проповедите си към миряните. Много християни са предлагали да спасят децата на евреите чрез осиновявания, но отношенията в семействата им са ги принудили да се откажат. Имало е случаи на християни, които са помогнали на еврейски семейства да се скрият или да избягат към италианската окупационна зона. Някои от опитите са били успешни, други не.

В последния момент, през март 1943, малко преди началото на депортиранията, адвокатската колегия в Солун предложила в писмо до министър-председателя Логотетопулос  преместването на евреите на отдалечено място в страната. Това предложение обаче не било подкрепено от управителя на област Македония Василиос Симонидис. В същото време, в Атина, политическите лидери заедно с други видни членове на обществото са подали искане до премиера, което носело подписите на лидерите на партиите. Всички тези протестни писма могат да бъдат определени като резултат от осъзнаването на случващото се в последния момент, като израз на хуманни чувства към евреите, но и като страх от нарушаването на всеки принцип и правило относно личната безопасност, имуществото и живота на гражданите, които са важили дори във време на война. Това вероятно е предизвиквало страхове за обществото изобщо.