Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Първата депортация на евреи става в контролираните от България територии

27 Октомври 2014 / 18:10:19  Анастасия Балездрова
2960 прочитания

Тази привидна легитимност е продължена и по време на мандата на правителството на Георгиос Папандреу, което гласува закон за управлението и връщането на имуществото на неговите собственици, но неговото прилагане е доста проблемно. Докато официалната политика на министерството на външните работи е била да свърже еврейския въпрос с прокарването на националните интереси (германски репарации и т.н.), на оперативно ниво гръцките военни, съдии и полицаи не са притискали гръцките граждани да предадат конфискуваното имущество. От своя страна, министерството на външните работи се  е опитвало да забави или да попречи на репатрирането на гръцките евреи, които са оцелели в нацистките лагери. Първото правителство на Темистоклис Софулис издава принудителния закон 846 от 22 януари 1946, по силата на който за имуществото на евреите бе отменено нареждането на гражданското право, че при липса на наследници имуществото на починалите лица преминава автоматично в полза на държавата. Практическото прилагане на закона обаче започва едва три години по-късно с обнародването на кралския указ от 29 март 1949, с който се учредява Службата за подпомагане и рехабилитация на израилтяните в Гърция. Според досега известните данни само 300 къщи и 50 търговски обекти са били върнати на техните собственици.

Продължаването на изследването на архивите на Еврейската общност в Солун, на Службата за управление на имуществото на израилтяните, на Службата за подпомагане и рехабилитация на израилтяните в Гърция, в имотните регистри в Солун и Атина, в банковите архиви, в архивите на фабрики и компании от онова време и допълнително изследване в британски архиви биха могли да дадат отговори на тези въпроси и да свържат фрагментите на сложния и често неочакван пъзел на икономиката по време на Окупацията. Да предоставят данни за разпиляването на имуществото на евреите и за социалните и политическите процеси в онази епоха. Икономическата дейност по време на Окупацията е била така или иначе много сложна и многостранна.  На черния пазар са били в обръщение големи капитали, а индустриалци и бизнесмени са спекулирали масово.

Колко от оцелелите евреи са се върнали в Солун или са се настанили в други държави?

От общо 50 000 солунски евреи в града са се завърнали около 2 000. 1 000 от тях са оцелели в концентрационните лагери, а останалите са слезли от планината или са се върнали от други места в Гърция, където са се скрили по време на Окупацията.

От общо 31 еврейски общности преди войната, днес в Гърция съществуват само 8, а членовете им са малобройни.

Броят на оцелелите евреи от цяла Гърция е бил около 10 – 12 000 души (при 70 – 75 000 преди войната). Много от тях са емигрирали в Израел и САЩ и в Гърция са останали около 6 000 души.

Днес еврейската общност в Солун наброява по-малко от 1 500 членове.

Как коментирате факта, че толкова години след края на Втората световна война и разкриването на ужаса в концентрационните лагери, антисемитизмът продължава да е толкова издръжлив в Европа?

Антисемитизмът, както и други идеологии, проповядващи изолация и дискриминация може да са много издръжливи, но в същото време се променят. Те запазват елементите от миналото и се обогатяват с нови, в зависимост от епохата.

Историческият подход ни помага да разберем този процес. Омразата към евреите е съществувала и преди съвременната епоха и появата на термина антисемитизъм, който е творение на Модерната ера и на края на 19-ти век. Тази конкретна категория омраза съдържа предимно религиозни елементи. Надмощието на християнството, конфликтът между Църквата и ересите, Светата инквизиция, анти-еретичният теоретичен арсенал, който е криел и политически съперничества обясняват отношението към евреите и други малцинствени групи като прокажените, хомосексуалистите и жените – вещици.

Респективно модерният свят, революциите от края на 19-ти век (френска, революции от 1848 и т.н.), краят на империите и аристокрацията, науката, колониите, парламентаризмът, но и национализмът, еврейската еманципация и първите кризи на либералната икономика с последвалото консервативно отстъпление, Октомврийската революция, Първата световна война, кризата през 1929, фашизмът и нацизмът могат да обяснят расисткия – за пръв път – антисемитизъм, отъждествяването на евреите с капитализма, а в последствие и с болшевизма. Едно отъждествяване, което ги представя като причината за тежкото положение на европейските общества, както по тясно икономически и социални причини, така и защото е била налична идеологическа основа, създадена от съществуващия преди това религиозен антиюдаизъм.

В нашата епоха, с помощта на познанията и инструментите, с които разполагаме, е необходимо да дешифрираме идеологии, практики и начини за изолация.

Смятате ли, че съществува опасността човечеството да преживее един нов Холокост или друг, подобен на него, геноцид?

Ако говорим за геноцид, проведен по подобен начин, вероятно не. Но след Втората световна война бяха извършени стотици, може би хиляди престъпления, насочени срещу национални, етнически или религиозни групи с хиляди жертви.

В днешната епоха на дълбока криза в Европа и света един геноцид, едно масово престъпление или една политика, която води до масови смъртни случаи често може да се представя като възстановяване на реда или охраняване на сигурността от имигранта, евреина, „неверника”, съседния народ, от всеки „друг”.

Нека да мислим, да търсим кои са подбудите всеки път, когато нещо такова се случва, да изследваме кой има интерес от това и да не се уповаваме на лесното обяснение, че става дума за изкупителни жертви. 

Категории: История Ден на охи Йоанис Метаксас Втора световна война гръцки евреи Солун депортации окупация Холокост германски власти български власти
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus