Здравка Михайлова
Специално за GRReporter
Шапките могат да бъдат символ на социален статус, възрастова група, национална или малцинствена принадлежност, маркер за пола, ритуален аксесоар. Поетът Янис Рицос оприличава Партенона на „елегантна розова шапка върху следобедната глава на Атина”. В миниатюрата от „Ариостос Внимателния разказва мигове от живота и сънищата си”, озглавена „Шапките”, поетът пише: „Шапките са ми много симпатични, защото отнемат от главата отблъскващата й форма на череп. Едно лице получава завършеност с шапката си. Заприличва на къща под покрив, на глобус в абажур. Светлината пада по-меко върху носа и ъгълчетата на устните, пепелявосиня, примесена със сянка и сигурност”.
Поредна проява на системните усилия на музея „Бенаки” да запознае гръцката публика с културното разнообразие на света е изложбата „Украси за глава: Спомени от пътувания сред народите на Изтока”, открита в залата на четвъртия етаж (сградата на ул. „Кумбари” 1). Показаните предмети са събирани от дизайнерката Йоанна Куцудаки в продължение на трийсет години, и представляват описание на нейните пътешествия от Средиземно море до Тихия океан: Турция, Египет, Палестина, Йемен, Оман, Иран, Индия, Пакистан, Тибет, Китай, Непал, Мианмар (Бирма), Виетнам, Лаос, Камбоджа, Тайланд, Индонезия, Иран, Централна Азия, Монголия. Повечето експонати от нейната колекция представляват аксесоари от традиционно облекло и определящ белег за конкретни народностни групи, обитаващи или мигриращи към различни страни на Средния Изток, Централна, Южна и Югоизточна Азия, но не липсват и предмети използвани в по-съвременна среда. Освен интереса, който представляват сами по себе си, те са показателни и за мобилността на народностни групи и присаждането на обичаи в нови земи и условия.
Встрастената пътешественичка-колекционерка посреща посетителя в своя свят с цитати от други сродни на нея души: „В пустинята има всичко и няма нищо. Това е Бог без хората” (Балзак), „Пътуването в пустинята е пътуване до пределите на времето... среща с изворите на Сътворението...” (Пиер Лоти), „От Изтока идва всичко: и денят, и вярата.” (Фернандо Песоа), „Кой би бил толкова глупав, че да умре, без поне веднъж да е обиколил затвора си?” (Маргьорит Юрсенар). Той е населен от находки на пътешественика с любопитен дух, обикновено събирани на място. Само в редки случаи колекционерката се е сдобила с някои от предметите извън естествената среда, в която са създадени, тоест на разпродажби, търгове или в антикварни магазини, а не в страните на техния произход.
Булчинските украси за глава от Североизточна Африка, обшити с монети, символизиращи берекет и плодовитост, вдигат високо летвата още с влизането в залата. Става дума за редки, дори уникални шапки, фесове, тюбетейки, виетнамски сламени капели, детски шапчици с помпони от Китай и Тибет, капишони, шапки на вождове и шамани с втъкнати в тях пера и бивни от диви животни, извезани с малки декоративни черупчести, фереджета, украси, ползвани при ритуали на инициация, шлемове, ритуални брачни корони, тюрбани, диадеми, брошки и други разнообразни покривала за глава. Сред експонатите дори има накит за глава на индийска свещена крава и празнична украса за кон на младоженец от Раджастан. С една дума - само шапка-невидимка не може да види човек в това пъстро етнографско ветрило. Експонатите са уникални, не само защото са изработени на ръка и се различават дори когато са от един и същи тип, а защото заявяват и неповторимото място на техните ползватели в света и местните общности. Усещане за ежедневната им употреба създават съпътстващите фотографии, на които ги виждаме „в действие” - върху главите на естествените им носители в делнични и празнични сцени.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
