Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Сувенири от срещи с азиатската култура на една "затворничка" с далечен хоризонт

19 Април 2010 / 14:04:13  GRReporter
7143 прочитания

Здравка Михайлова
Специално за GRReporter

Шапките могат да бъдат символ на социален статус, възрастова група, национална или малцинствена принадлежност, маркер за пола, ритуален аксесоар. Поетът Янис Рицос оприличава Партенона  на „елегантна розова шапка върху следобедната глава на Атина”. В миниатюрата от „Ариостос Внимателния разказва мигове от живота и сънищата си”, озглавена „Шапките”, поетът пише: „Шапките са ми много симпатични, защото отнемат от главата отблъскващата й форма на череп. Едно лице получава завършеност с шапката си. Заприличва на къща под покрив, на глобус в абажур. Светлината пада по-меко върху носа и ъгълчетата на устните, пепелявосиня, примесена със сянка и сигурност”.
Поредна проява на системните усилия на музея „Бенаки” да запознае гръцката публика с културното разнообразие на света е изложбата „Украси за глава: Спомени от пътувания сред народите на Изтока”, открита в залата на четвъртия етаж (сградата на ул. „Кумбари” 1). Показаните предмети са събирани от дизайнерката Йоанна Куцудаки в продължение на трийсет години, и представляват описание на нейните пътешествия от Средиземно море до Тихия океан: Турция, Египет, Палестина, Йемен, Оман, Иран, Индия, Пакистан, Тибет, Китай, Непал, Мианмар (Бирма), Виетнам, Лаос, Камбоджа, Тайланд, Индонезия, Иран, Централна Азия, Монголия. Повечето експонати от нейната колекция представляват аксесоари от традиционно облекло и определящ белег за конкретни народностни групи, обитаващи или мигриращи към различни страни на Средния Изток, Централна, Южна и Югоизточна Азия, но не липсват и предмети използвани в по-съвременна среда. Освен интереса, който представляват сами по себе си, те са показателни и за мобилността на народностни групи и присаждането на обичаи в нови земи и условия.

Встрастената пътешественичка-колекционерка посреща посетителя в своя свят с цитати от други сродни на нея души: „В пустинята има всичко и няма нищо. Това е Бог без хората” (Балзак), „Пътуването в пустинята е пътуване до пределите на времето... среща с изворите на Сътворението...” (Пиер Лоти), „От Изтока идва всичко: и денят, и вярата.” (Фернандо Песоа), „Кой би бил толкова глупав, че да умре, без поне веднъж да е обиколил затвора си?” (Маргьорит Юрсенар). Той е населен от находки на пътешественика с любопитен дух, обикновено събирани на място. Само в редки случаи колекционерката се е сдобила с някои от предметите извън естествената среда, в която са създадени, тоест на разпродажби, търгове или в антикварни магазини, а не  в страните на техния произход.
Булчинските украси за глава от Североизточна Африка, обшити с монети, символизиращи берекет и плодовитост, вдигат високо летвата още с влизането в залата. Става дума за редки, дори уникални шапки, фесове, тюбетейки, виетнамски сламени капели, детски шапчици с помпони от Китай и Тибет, капишони, шапки на вождове и шамани с втъкнати в тях пера и бивни от диви животни, извезани с малки декоративни черупчести, фереджета, украси, ползвани при ритуали на инициация, шлемове, ритуални брачни корони, тюрбани, диадеми, брошки и други разнообразни покривала за глава. Сред експонатите дори има накит за глава на индийска свещена крава и празнична украса за кон на младоженец от Раджастан. С една дума - само шапка-невидимка не може да види човек в това пъстро етнографско ветрило. Експонатите са уникални, не само защото са изработени на ръка и се различават дори когато са от един и същи тип, а защото заявяват и неповторимото място на техните ползватели в света и местните общности. Усещане за ежедневната им употреба създават съпътстващите фотографии, на които ги виждаме „в действие” - върху главите на естествените им носители в делнични и празнични сцени.

Още от дълбока древност начинът на украсяване на тялото и главата е бил знак за личността на човека и мястото му в обществото. И до днес той е определящ за мястото на дадена общност в света, маркирайки другостта на дадена етническа група или малцинство. Особено в традиционните общества, използването на строго определени „такъми” за глава, цветове, декоративни или символични елементи в облеклото подсказва семейното положение, възрастта, пола и общественото положение. А материалите, от които са изработени украсите за глава, разкриват нивата на производство и технически умения на техните създатели, достъпа им до суровини, потребността от облекло за приспособяване към естествената среда, естетическите им предпочитания, дават сведения за обществената организация на дадени групи населения.
Някои от предметите са създадени за всекидневна употреба, други имат специално – церемониално или празнично – предназначение: при брачен ритуал, поклонничество или инициация и преход от юношество към зрелостта. Най-представителните образци сред тях са предимно онези на малцинствени групи от Индокитай, като войнственото племе Нага, живеещо на границата между Мианмар и Индия - „ловци на глави” не чак толкова отдавна излезли от стадия на канибализма, женските украси за глава - обшити с малки мидички, маниста и дори копчета - на калашите от Северозападен Пакистан, считащи себе си за потомци на Александър Македонски, корони Апсара за ритуален танц от Камбоджа. Все пак фокусни точки на екпозицията са двете корони от  ковано сребро на народностната група Миао от Южен Китай, чието изящество и трепкащи филигранни орнаменти, напомнят дъбовите листенца на откритите от Манолис Андроникос в гробницата на Филип Македонски във Вергина диадеми, и сякаш „излятите”  от сребърни топчета декоративни венци на народността Akha/Hani, населяваща Китай, Минамар, Тайланд и Виетнам.
Разнообразието на изложените предмети доказва сложните нива на човешко съществуване и общуване в измеренията на тяхната културна идентичност, откроявайки уникални исторически и естетически детайли. Става дума за предмети с „мощно”, понякога сакрално, излъчване, натоварени със социални конотации по отношение на хората, които ги ползват. Ценните експонати във витрините, опасващи двете стени на залата, естествено кулминират в изпровизираната „светая светих” на пътешественика в нейното дъно: табло плътно покрито с картички от далечни места, облепени с пъстри марки, рафтове с пътешественическа литература, сред които и изданието за Индия на познавача на религиите на Изтока Уилям Далримпъл, карти с пропътувани по тях маршрути, хотелски резервации от екзотични места и др.

Изложбата е съпътствана от богато илюстриран каталог (10 евро) - почти джобен формат - съдържащ текст на костюмиера Йоанна Папандониу, встъпителни думи на куратора на изложбата София Хандака, както и разказ-подарък за Йоанна Куцудаки от известния италиански писател  и академик Антонио Табуки. „Обичам много тези предмети”, сподели колекционерката Йоанна Куцудаки на пресконференицята, „защото ми напомнят за хората, които съм срещала”. В отзив в „Катимерини” журналистът Спирос Янарас описва първите асоциации, които буди у посетителя този разгул на цветове и разнобойни, но същевременно хармонично съчетани, материали. Онова, което осъзнава сред тях е, че в нашето модерно време ръчната бродерия е изчезнала от живота ни. Ръчно бродираните покривала за глава на подредената с вкус и професионално разбиране от кураторката София Хандака изложба, даряват душевна наслада равносилна на големите произведения на изкуството. Цитиран е дори дочут от него коментар на атинска дама в изложбената зала: «Коя ли от готово ушитите си дрехи не бих дала, за да имам тази шапка!”.
Според мнението на директора на музея „Бенаки” Ангелос Деливориас, уникалните експонати ни препращат към гръцките народни носии – празнични и всекидневни, в които се срещат подобни украси за глава, например с пендари, златни наполеони, османски монети и сродни бродирани мотиви и шевици. Изключително интересна, отворена към света, с висока познавателна и образователна стойност, продължаващата до 9 май изложба ни кара да усетим близки и познати далечни народи чрез техните обичаи, някои от които не чак толкова различни от традициите на Балканите.  
На изхода ни изпраща още една заклинателна фраза, този път на пътешественика Брус Чатуин: „Истинският дом на човека е не неговата къща, а пътят. Самият живот е пътешествие, което трябва да бъде извървяно пеш”. Най-непосредствената екскурзия, която музеят „Бенаки” предлага, е гастрономическа: в духа на изложбата, в четвъртък, 22 април, посетителите на ресторант на последния му етаж с изглед към градината зад Парламента ще имат възможност да опитат тайландска кухня. По-далечните дестинации зависят от всеки един от нас и от това доколко чувстваме света като свой дом.

Категории: Украси за глава Музея БенакиДвет музиИзобразително изкуство
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus