Стара печка, която през зимата топли предната част на ресторанта, боядисани в различни цветове прозорци, надписи на клиенти по стените, афиши, плакати, а около кухнята накачени изсушени снопчета с подправки, тенджери и тигани. Така изглежда ресторантът със странното име „Сервитьорката изчезва зад завесата”.
Всъщност тук няма сервитьорка. Целият персонал е съставен от мъже, които са приятели помежду си. Разположен на крайбрежната улица в Переа, в източната част на Солунския залив с гледка към морето и Олимп в по-ясните дни той се различава коренно от останалите ресторанти по име, декорация и най-вече по различната, нересторантска и много вкусна кухня.
Най-вероятно всички харесвате традиционната гръцка кухня. Или поне това, което се сервира в повечето таверни. Пробвали ли сте обаче скариди с бамя, октопод с нахут, пържола от филе от риба тон, сепия, сготвена в нейното мастило, морска пастърма, салата, поръсена със семки от мак и кисела ябълка, месо от петел с червен сос и домашно направени макарони или най-вкусните спагети с месо от омар?
Това е една много малка част от специалитетите, които можете да опитате в ресторанта на Димитрис Гацос, готвач не по призвание, а по признание. „Аз съм от остров Евия и дойдох в Солун, за да уча в Академията за капитани и корабни механици в Неа Миханиона. Завърших я и започнах работа по корабите, но не ми хареса. Човек е много самотен там, а аз съм прекалено социален за това”. След като слязъл от палубата Димитрис работил в театри, където правел декори в продължение на 10 години. „В един момент отидохме на турне в Египет и отидох на пазара Хал ал Халили в Кайро. Не там, където водят туристите, а някак по-встрани. Озовах се на едно много малко площадче, на което имаше едно кафене с бели стени. Вътре имаше пет изтъркани от времето дивани, на които седяха около 10 старци, пушеха наргилета и играеха на табла. Навън беше много горещо, а вътре в кафенето доста мрачно. Така, както властваше пълна тишина изведнъж отнякъде се чу мелодия от ней. Тогава реших, че искам да правя точно това”.
От тогава досега Димитрис е имал четири ресторанта. И всички са се развивали добре.
Каква беше водещата философия, когато реши да откриеш този ресторант?
Това, което ме води в избора ми е моята представа за ресторанта, който бих искал да посещавам. Искам ястията да не са едно добро и пет посредствени. Нито пък искам свръхкулинария и кухня-гурме. Това, към което се стремя са чистите, прости и качествени продукти. Интересува ме клиентът да попита какъв е зехтинът или сиренето, които използваме. Да се поинтересува защо сервираме скаридите по един или друг начин. Другото, което е много важно за мен е атмосферата в ресторанта. Не бих искал клиентите да се чувстват свити и някак формални. Искам да се чувстват комфортно, да разговаряме, да станем приятели.
Разкажете ни за името на ресторанта, което не е точно име. Как ви дойде идеята за него?
Това е един от най-честите въпроси, който ни задават всички клиенти. Съществуват две версии за името. Единият от сервитьорите разказва една измислена история, че аз съм бил магьосник в Манхатън и съм бил влюбен в една сервитьорка. Тя обаче работела в един ресторант на мафията и не съм могъл да се докосна до нея. Та, според историята аз съм отишъл там и съм изпълнил един трик, така че сервитьорката изчезнала и не се появила никога повече. Аз също съм изчезнал, след това сме открили един друг и сме се оженили. Комичното е, че много клиенти вярват на тази история.
Истината е, че се затруднихме да намерим име, защото не искахме да измислим нещо тривиално. Някой подхвърли идеята да затворя очи, да отида до библиотеката, да отворя една книга и да избера за име това, върху което ще попадне пръстът ми. Беше една книга на Хемингуей и текстът беше „сервитьорката се крие зад завесата”. И така ресторантът получи своето име.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
