Галерия

2

1

Банковата система в Гърция ще претърпи радикални реформи в следващите години, а политиката на финансовите институции трябва да се съсредоточи около клиентите, а не около лихвите. Около това мнение се обединиха участниците в юбилейния Десети форум по управление на банките.
    “За нас това е третата криза. Всичко започна с финансовата криза в САЩ през 2008, след това беше рецесията, която се разпростря в света в следствие на американската финансова криза, а сега дойде и кризата на дълга”, заяви Вирон Балис, заместник изпълнителен директор на Eurobank EFG. Според него изискванията, поставени от Комисията за регулиране на банковия сектор в Европа, известни като Базел 3 ще имат огромни последствия за институциите - поставят много строги правила за много по-висока капиталова адекватност, а също и по-строги правила за управлението на риска. “Времената са трудни за търговските банки и те ще трябва да се научат да правят по-правилен избор на клиентите си”, препоръчва Вирон Балис.
    Той очаква да се утвърди нов модел на банковата система. “Досега смятахме, че трябва да обслужваме голяма маса клиенти по прост начин и с малко разходи. Направиха се големи инвестиции, за да се купят системи за бързо и автоматично обслужване. Това ни изигра лоша шега - загубихме контакт с клиента, не го познаваме, направихме го безличен. Е, този модел трябва да се промени. Защото за да знаеш какъв е риска от една сделка, трябва да познаваш добре клиента си, какви са възможностите му”, е мнението на заместник изпълнителният директор на една от най-големите гръцки банки.
    Вирон Балис твърди, че това не е типично гръцки проблем. В целия свят се дадоха възможности на милиони хора да влязат в банките, но не за да влагат спестяванията си, а за да получат кредити - да си купят жилище, кола, да отидат на почивка. Т.е да си купуват блага, които на практика не могат да си позволят.  “Една голяма част от хората не бяха в състояние да се справят с това предизвикателство да контролират колко кредити да теглят и задлъжняха свръх възможностите си. Банкерите също направихме грешка като приехме, че доходите на клиентите ни непрекъснато ще нарастват”, призна представителят на Eurobank EFG.
    Разбира се, това не значи, че утре банките ще спрат да обслужват големите маси клиенти. Това, което трябва да се промени е начинът на контакт с клиента. “Ние трябва да знаем кой е клиентът ни и какви са амбициите му за бъдещето му, но и възможностите да ги постигне. Вече успехът не зависи от броя на клиентите, които ползват банковите услуги, а от дълбочината на тези услуги. Става дума за клиенти, чийто живот е свързан с банката - там му е сметката, в която получава заплатата си, там са му спестяанията, там си плаща сметките, там са застрахвките му”, обясни Вирон Балис. Според него изходът за търговските банки е в един вид private banking за ключовите индивидуални клиенти и това трябва да стане в условия на строг контрол на разходите.
    Подобна политика не е невиждана в света и вече се прилага във Великобритания, твърди Антъни Томпсън, президент и основател на Metro Bank - първата нова голяма банка на Острова от 150 години насам, която е поставила в центъра на политиката си клиента, а не лихвения процент. “Установихме, че само 7 на сто от клиентите ни се интересуват от лихвата, когато избират на коя банка да доверят финансите си. Всъщност те най-много се интересуват от това да имат банков клон близо до дома си или до офиса си и на второ място някой приятел или роднина да им препоръча една или друга банка”, обяснява Антъни Томпсън. Банката му съществува само от няколко месеца и вече е хит във Великобритания. Успяла е да развенчае 4 мита - браншът е мъртъв, лихвата е всичко, никой не прехвърля сметки, можеш да правиш пари само чрез намаляване на разходите. Според него социалните мрежи от рода на facebook и tweeter ще станат най-важният път за комуникация за банките.
    На различно мнение обаче е Андреас Атанасопулос, директор в Националната банка на Гърция, който припомни, че в момента две са ключовите думи за гръцките банкери - осигуряването на ликвидност и задържането на депозитите, които изтичат в чужбина. “Не можем да си позволим лукса да се конкурираме с други гръцки банки, когато хората предпочитат да слагат спестяванията си в чужбина или в дюшеците си”, категоричен бе той. Според него може да се подобри организацията вътре в банковия клон като се премахне строгата специализацията на служителите - един да се занимава само с кредитни карти, друг само със жилищни заеми, а трети с разплащанията на сметките на клиентите. “В момента най-много ни занимават клиентите, които закъсняват да си плащат кредитите. Ако ги познавахме по-добре преди да им дадем кредитите, сегащяхме да имаме много по-малко проблеми”, призна все пак Андреас Атанасопулос.
    За Андреас Тапрадзис, директор в Пощенската каса най-обезпокоителното е, че 61 на сто от гърците вярват, че банките са изиграли отрицателна роля за икономическата криза в страната. “Когато клиентът влезе в банковия клон, той се чувства неудобно. Това трябва да се промени”, категоричен е той.