Галерия

1

 Банката на Гърция  търси вътрешна банкова институция, която ще поеме заемите и мрежата от клонове на кипърските банки, които функционират в Гърция. Това са Банката на Кипър, Cyprus Popular Bank (бивша Marfin Popular Bank) и Гръцката банка. Според банкови източници тези банки разполагат в Гърция с активи в размер на 25 милиарда евро, влоговете възлизат на 14 милиарда, а заемите – на 20 милиарда евро.

Операцията трябва да приключи до Чистия понеделник- 18 март, така че подробностите по сделката да бъдат обявени преди отварянето на банките във вторник. Според източници вероятно активите на кипърските банки в Гърция ще преминат под контрола на Пощенската каса. Това е временно решение, тъй като самата Пощенска каса скоро ще бъде предложена за продажба. Проблемът е, че Касата не разполага с необходимата инфраструктура и опит да поеме толкова големи активи. Като алтернатива се разглежда възможността активите да преминат при една от „добрите” банки.

Крайното решение ще натовари Фонда за финансова стабилност, който е най-големият акционер в добрите банки и е отговорен за преструктурирането на вътрешната банкова система. Не е ясно все още коя страна – Гърция или Кипър ще поеме покриването на финансовата празнина, която ще се получи при сделката. Ще са необходими капитали в размер на 2 милиарда евро и при положение, че целият този план се осъществява, за да се намали пакетът от помощи за Кипър, по-вероятно е тази цена да се поеме от Гърция.

Водещи банкери заявиха пред вестник „Вима” безпокойството си от опасността от пренасянето на паниката, която обзема Кипър след решението на Еврогрупата за орязване на влоговете в кипърските банки. Банковите кръгове характеризираха това решение като опасно за европейската банкова система, подчертавайки, че може да предизвика ефекта на доминото в цяла Южна Европа. „Кой може да гарантира на вложителите в страните, които прилагат програмата за финансово приспособяване, че няма да се наложат в бъдеще подобни мерки за финансиране на липсите?” питат един от водещите банкери. Той отбелязва, че в случай, че от Европа не подчертаят ясно уникалността на кипърския случай, има сериозна опасност да се повтори изтеглянето на влоговете от периферията на Европа към по-сигурните страни от еврозоната.

Припомня се, че през 2012 двойните избори струваха на гръцката банкова система загуби на ликвидността от порядъка на 18 милиарда евро, по-голямата част от които са върнати вече на гръцките банки. Ако бъде предизвикано ново изтичане на спестявания от Гърция към чужбина, ще се натовари ликвидността на вътрешната банкова система. Според информациите обаче, влоговете в кипърските банки в Гърция няма да бъдат орязвани. Това е логично, защото в обратния случай стабилността на банките в Гърция ще е в опасност и ще натовари спасителния пакет на гръцките кредитни институции. Не е ясно обаче какво ще стане с влоговете в клонове на  дъщерни фирми на гръцките банки в Кипър.

Всичко това ще се реши със закона, който ще бъде гласуван в кипърския парламент в понеделник. Що се отнася до влоговете в кипърските банки в Гърция, те няма да бъдат орязвани и ще бъдат пренесени до вторник в местна банка

Според източници от ПАСОК  от особено значение е фактът, че няма да се пипат влоговете в клоновете на кипърските банки в Гърция и правителството трябва по категоричен начин да убеди обществото в това. Председателят на партията Евангелос Венизелос е влязъл в контакт с ръководството на Пощенската каса. За развитието на преговорите с тройката от ПАСОК очакват премиерът да ги информира за новата среща, на която ще се вземат решения по различни теми, дискутирани на предишните срещи или са включени в споразумението на трите управляващи партии.

 Междувременно, жителите на Кипър са шокирани от новината за орязването на влоговете им и в събота побързаха към банкоматите, за да изтеглят парите си. Банкоматите са опразнени и няма достатъчна наличност заради трите почивни дни.

Заседанието на кипърските политически лидери започна в 8:30 вечерта в събота след връщането на Никос Анастасиадис от Брюксел, където беше договорен спасителен пакет за Кипър. Множеството граждани, събрани пред президентството скандираше лозунги срещу орязването на влоговете. Група от около 250 човека, наричаща се „Граждани срещу орязването” поиска да не се прилага това решение. От Лондон се завърна спешно и председателят на парламента Янакис Омиру.

 От сутринта в неделя заседава и кипърското правителство и основната тема е орязването на влоговете в кипърските банки, по-късно започна заседание и на парламента, където президентът се опита да убеди депутатите да гласуват това решение. До момента според източниците гласовете „за” и „против” са разделени по равно. Гласуването на решението беше отложено за понеделник.

Как се развиха събитията в събота?

Никос Анастасиадис още от сутринта започна да информира по телефона политическите лидери. Междувременно след обед правителството премина в контраатака, отговаряйки на критиката от страна на опозицията. „Правителството взе от имащите, предотврати намаляване на заплатите и пенсиите и напомня, че лихвата по влоговете е най-високата в Европейския съюз”. На въпрос към високопоставен правителствен кадър защо до петък беше опровергавана информацията за орязването на влоговете, той отговори „Какво трябваше да правим? Ако го бяхме обявили, всички вложители щяха да се вдигнат.”

Има информации, че синдикалисти се опитват да организират протести.

Прогресивната партия на работещите хора АКЕЛ : Правителството носи цялата отговорност 

Генералният секретар на опозиционната партия АКЕЛ Андрос Киприану обвини правителството за решенията на Еврогрупата в събота сутринта.  Той отбеляза, че президентът Анастасиадис и правителството са заявявали, че тази мярка да няма бъде приета,  ала не са успели да попречат на приемането й. Според Киприану това ще е катастрофално за кипърската икономика. Говорейки пред Кипърското национално радио за решението на Еврогрупата, Киприану каза, че неговата партия не е била информирана официално за резултатите и че са се информирали от медиите и мрежата за това.  Натискът според него е започнал още на 7 декември 2012, когато от миналото правителство са поискали приватизация и орязване на влоговете, но то не се е съгласило. Според Киприану европейците налагат политическите си  възгледи по отмъстителен начин. Защото Кипър има добро жизнено равнище и е привлякъл чужди капитали.