Галерия

1

Гали
    Ние всички живеем в постоянно общуване с другите. Така сме устроени. Да се свързваме с другите. Няма човек на Земята, който да е успял напълно да избяга от мрежата на човешките отношения и връзки. Дори монасите, които се оттеглят от социален и обществен живот се самодефинират по отношение именно на връзките си с другите – че се отказват от тях.
    От момента на раждането и до края на живота си всеки влиза в различни категории отношения – сестра, братовчед, приятел, майка, съпруг, любовник, дядо, баща, син, дъщеря, колега, шеф. Партньорската астрология е може би най-интересният дял от астрологията, тъй като включва анализи на отношенията не само между двама души, но и между повече хора, когато са в група, в екип. Тя е изключително полезен инструмент и за всеки работен екип. Когато се сформира група от хора индивидуалните качества се смесват. Всеки човек влиза в дадена група със своя рожден хороскоп и така се формират различни модели на взаимоотношения. Когато е формиран някакъв модел, той става доминиращ в групата. И всеки заема определена позиция. Ако се смени групата, се променя и моделът. По този начин се разкрива отговорът на въпроса защо даден човек се „променя”, когато влезе в контакт с различни хора. Защо го виждаме в различна светлина.

    В тази статия ще се спра на темата какво се случва когато двама души се срещнат, без значение какъв тип отношения ще последват. Мислите, че преценявате чрез ума си дали даден човек ви допада? Съвсем не. Умът тук не играе никаква роля. В тази връзка са интересни виртуалните контакти. Твърде много хора биха потвърдили как едно великолепно виртуално общуване пропада само след няколко думи по телефона или при жив реален контакт. И обратното.

    Едно от измеренията на хороскопа е това, че ни дава информация за рецепторите на човека чисто физически. Това са петте ни сетива – зрение, осезание (допир), обоняние, вкус, слух. Всички свои срещи с хората ги осъществяваме чрез тялото си, чрез сетивата си. Без тях ние не можем да преживеем нищо с другите, не можем да ги чуем, да ги видим, не можем да говорим, не можем да общуваме. Само и единствено чрез тялото си можем да живеем и да възприемаме другите около нас. Поднасям специални извинения на негово величество „Умът”, но той има много малък принос към това дали един човек ни харесва или не, какво в него ни харесва или отблъсква.

    Основният принцип във всичките ни взаимоотношения е обмяната. Да си обменим взаимно нещо. Повечето хора мислят, че харесват силно и спонтанно онези, които са сходни с тях като характер. Това съвсем не е така. Хората се привличат и влизат в отношения помежду си по три начина:

Допълване – това е най-мощният фактор за привличане. Единият държи ключ, другият – ключалка. Единият държи лявата половинка, другият – дясната. Когато тези хора се срещнат, те усещат чрез сетивата си, че другият държи нещо, което би могло да те допълни, да станеш цялостен и завършен. Това важи за всеки тип отношения. И въобще не мислете, че допълването винаги означава щастие, шампанско и рози. При него почти винаги има прескачане от привличане към отблъскване и обратно. Колкото повече точки на допълване имаме с другия, толкова повече „искри” има между нас, толкова е по-силно и привличането. Допълването е много мощно привличане между хората. То е необходимо, за да бъде даден старт, то е причината да не затъваме в рутина и скука. В основата на допълването винаги стои крайността, другата половинка, към която се стремим почти неистово.

Липса – това не е толкова мощен и ярък фактор за привличане, тъй като става дума за това, че другият притежава нещо, което на вас липсва напълно. Не просто другата половинка. Той доминира с това. С други думи носи качество, способност, които са непознати за вас. Доминиращото у другия е нещо, което забелязваме с времето. И е най-ценното в едни взаимоотношения, тъй като е онова, което можем да научим, което ни носи полза. Тук е най-трудната част при всички хора. Защото това са най-ценните уроци, но и най-болезнените. Тук са всички компромиси, които се налага да се правят. Тук са предизвикателствата в отношенията с другия. Всъщност доминирането е причината дадени отношения да бъдат ценни и полезни за нас. Като под ценни и полезни нямам предвид само онова, което е полезно от човешка гледна точка. Понякога човек трябва да „удари”, за да бъде полезен.

Сходност, сродство – този фактор не играе особена роля в привличането между два души. Но е спасителният пояс в моментите, когато се създаде напрежение в отношенията. Много хора смятат, че сходността помежду им е причина те да се харесват или да не се харесват. Нищо общо. Колкото сте по-еднакви, толкова повече ставате невидими един за друг. Никой няма нужда да получи от другия нещо, което притежава – аз имам кола, ти също, като и двете коли са еднакъв клас, размер и модел. Какъв е смисълът да си ги разменим? Никакъв. Но сходността е нещо безценно, когато имаме нужда да си почиваме и да се разтоварваме. Това е земята под краката ни след възникнало напрежение. Сходността е причина дадени отношения да бъдат дълготрайни във времето.