Галерия

1

Професор Янис Стурнарас е директор на Института за икономически и индустриални изследвания. Преди да оглави института е работил като заместник-председател на Държавната газова компания (1994-1997), главен икономически съветник в Министерството на икономиката и финансите (1994-2004), председател и изпълнителен директор на Emporiki Bank и заместник-председател на Асоциацията на гръцките банки. Завършил е университета в Оксфорд, специалност „Икономически теории и политики”. С професор Янис Стурнарас разговаря Виктория Миндова.

 Оценителната агенция Moody’s предвещава „бавната смърт” на гръцката икономика, а Fanacial Times говори за „гръцка трагедия”.  Като цяло образа на Гърция в очите на международните пазари не е много добър. Как се стигна до това положение?

            - Всичко започна оттам, че през 2009 година изведнъж стана ясно, че държавният дефицит не е нито 3%, нито 5% от БВП както бе обявило правителството в началото на годината, а цели 12,7% от БВП. Това бе началото на целия проблем.

 Според вас може ли тя да се тълкува като липса на доверие от страна на международните оценители в силата на правителството да се справи с икономическа ситуация в страната след първите 100 дни на правителството на ПАСОК и как може да си възстанови загубените позиции?

            - В настоящата ситуация  единственото това, което очакват международните пазари от гръцкото правителство е да се предприемат незабавно необходимите мерки, които отговарят на сериозността на проблема (висок държавен дефицит и голям държавен дълг). Тези мерки, за които говорим са включени в Програмата за стабилност и развитие на правителството и бяха посрещнати добре от европейските партньори. Независимо от това, правителството трябва да действа решително и да приложи незабавно всички възможни икономически механизми за усвояване на кризата и успоредно укрепване на конкурентоспособността на пазара. Трябва да се действа сега – няма бреме за губене.

 Казвате, че всички икономически механизми  трябва да се пуснат незабавно в действие. На пресконференция след срещата ECOFIN преди няколко дни, министърът на финансите Георгиос Папаконстантину заяви, че ако до юни тази година държавният дефицит не е спаднал до 10,7% от БВП, правителството ще предприеме допълнително съкращаване на разходите. Какво мислите за това изчакване?

            - Два пункта от държавния дефицит до юни е стъпка в правилна посока, но всички икономически механизми трябва да се пуснат в действие незабавно. Нямаме време да изчакваме резултатите от развитието на гръцката икономика. Наложително е да се приложат всичките мерки, предвидени в Програмата за стабилност и развитие, включително извънредните като повишаване на акцизите на горивата, разкрепостяване на „затворените” сектори на пазара и др. Така ще можем да намерим нови източници на приходи, ефективно да намалим стойността на spread показателя, да си осигурим по-евтино кредитиране и в същото време да спестим от разходване на публични средства.

 Бих искала да ни обясните малко по-подробно за така наречените „затворени” професии на гръцкия пазар. Кои са те и как освобождаването им ще помогне за възстановяването на финансовото равновесие на икономиката?

            - Затворените професии са монополни организации на пазара, които оперират в противоречие на принципите на пазарната икономика. Превозите на стоки и каботажа при фериботите са пример за два сектора, от които гръцката икономика губи милиарди евро от неусвоени приходи, данъци и такси. Тези сектори в момента са затворени за нови предприемачи и липсва каквато и да е конкурентоспособност на предлаганите услуги.

 Много международни експерти препоръчват рязко съкращаване на разходите в държавния сектор, за да се справи страната с двойния проблем - високия държавен дефицит и огромния външен дълг. Вие споделяте ли това мнение и защо?

            - Да, това е абсолютно точно. Проблемът на гръцката икономика се разрасна в последните години като резултат от три основни тенденции. Първите две са свързани с огромното раздуване на разходите за заплати в държавния сектор (в това число влиза безредното назначаване и необосновано увеличение на заплатите и добавките на държавни служители) и разходите за пенсии без съответните приходи в социално-осигурителните каси. Третата е  дългогодишната липса на мерки за борба с данъчните измами и оптимизирането на контрола върху коректното внасяне на социално-осигурителните вноски. Институтът за икономически и индустриални изследвания представи на правителството пакет от предложения как може ефикасно да се справим с тези проблеми. Някои от мерките бяха включени в Програмата за стабилност и развитие на новото управление. За съжаление не всички наши предложения намериха място в нея. Нашата гореща препоръка е държавниците е да вземат под внимание всички описани от нас мерки. Един пример е, че правителството най-сетне  трябва да представи пред обществеността, какво възнамерява да предприеме за проблема със социално-осигурителните фондове.

 Много икономически специалисти твърдят, че в период на рецесия, в която се намира Гърция в момента данъците трябва да се намаляват, за да се наблюдава оживление на пазара. В момента сме свидетели на точно обратното явление. Какво е мнението ви за приходната политика на правителството и данъчната реформа като цяло?

            - Вижте, идеалният случай ще е незабавно да започнем да съкращения в публичните разходи. Това в обществено-социален план не е възможно! Не можем да върнем обратно политиката на предишното правителство, което по време на своето управление назначи над 50 хиляди държавни служители. Не е възможно новото правителство сега да уволни 50 хиляди души, за да намали държавните разходи. Така, че остава събирането на приходи от данъци, като една извънредна мярка. Основната цел е една – да намалим държавния дефицит. Всички възможни средства за достигането на тази цел са наложителни, в това число и увеличението на данъците. По същество проблема на Гърция не е в настоящата рецесия, а липсата на доверие на международните ни партньори.

  Според Програмата за  стабилност и развитие положителен икономически ръст ще бъде отбелязан към края на 2011 година. До тогава държавният дефицит ще трябва да е спаднал от 12,7% от БВП на 5,6%. Възможно ли е намаляване на държавния дефицит в период на отрицателен икономически ръст, както предвижда настоящето правителство на ПАСОК?

            - Програмата за стабилност и развитие съдържа нужните инструменти за намаляване на държавния дефицит. За съжаление трябва да сме решителни и независимо от отрицателния икономически ръст, трябва да встъпим към незабавното й изпълнение. Дори да не спадне до заложените 8,7% от БВП до края на годината, от изключителна важност е да се отбележи подобрение в най-кратки срокове. Нямаме условия да изчакваме положителен ръст на икономиката, за да действаме.

 Как това ще се преведе във всекидневието на обикновения гръцки гражданин?

            - В сравнение с досегашния начин на живот, може да се наложат някои ограничения, но нямаме друг избор. Както се оказва за много години гърците са водели начин на живот, който по същество е бил извън техните възможности.

 Гърция е традиционно силна страна в туризма и в търговския флот. Какво би могла да направи държавата, за да стимулира предприемачите в тези два сектора така, че те да спомогнат за измъкване на гръцката икономика от рецесията?

            - Има голямо поле за развитие, особено в областта на туризма в Гърция. Има големи възможности за подобряване на предлаганите услуги и туристически пакети. Идеята е да не ограничаваме туристическия бизнес с море и плажове за няколко месеца в годината, но да оползотворим пълните възможността на страната – природа и култура. По отношение на търговския флот, там пазара е доста отворен, но има още какво да се иска. Например с оглед укрепването на туризма през цялата година (не само в летните месеци) може да се работи в посока на изграждането на сезонни програми, които да дават конкурентни цени на билети през зимния период.

 Какви са вашите очаквания и препоръки като икономически специалист за изпълнението на програмата за оздравяване на местната икономика?

            - Моите очаквания за последователност, стабилност и добросъвестно прилагане на предвидените в Програмата за стабилност и развитие мерки. От правителството очаквам да покаже решителност и „да не даде на задна скорост” поради страх от политическата цена, която трябва да плати! Уверен съм, че е напълно във възможностите ни да се справим с икономическата ситуация днес. Живеем във време, което ни дава възможност чрез изхода от кризата да постигнем нов възход.

 В пресата се сочат суми от порядъка на милиарди евро, които вече се изтеглят от гръцките банки и се насочват към страни като Кипър и България. Какво според вас би могло да направи правителството не само за да привлече повече чужди инвестиции, но и да задържи капиталите, които вече са дошли в Гърция?

            - Смятам, че дъмпингът при корпоративното данъчно облагане не е полезно за страните от Европейския съюз. По същество държавите не могат да функционират правилно с прекомерно ниски приходи от данъци. Това, което обаче може да направи гръцкото правителство, за да  привлече нови инвеститори е да премахне много административни процедури, които в епохата на интернет и комуникациите са морално остарели. Те утежняват излишно достъпа на чуждестранни инвестиции в Гърция. Може да се създаде един център тип one-stop-shop, който да има за основна дейност издаването на лицензи и разрешения на чуждестранни компании за развиване на дейност в пределите на Гърция. По отношение на гърците, които изнасят депозитите си извън граница смятам, че правят трагична грешка. В крайна сметка ще загубят пари, няма да спечелят. Просто гръцката банкова система е стабилна, а банките в чужбина в момента са изложени на риск.

 Как рецесията в Гърция ще се отрази на икономиките на страни като България и Румъния, които са пряко зависими от размера на гръцките инвестиции?

            - Съществува една верига от взаимосвързани действия и последствия така, че всички страни се влияят от световната криза малко или много. Разбира се, в момента се наблюдава един възход в международен план, така че Гърция трябва бързо да предприеме нужните действия за възстановяване на доверието на световните пазари. Тя играе важна роля на Балканите и укрепването на местната икономика ще се отрази положително на производителността, заетостта и обема на БВП на страните в региона.

 Има ли вероятност гръцките банки да изтеглят капиталите си от балканските страни?

            - Категорично, не! Няма такава вероятност и ако някой го направи би било голяма грешка.

 Каква е вашата лична прогноза за развитието на еврозоната. Кога очаквате присъединяването на нови страни към единната европейска валута и по-точно България и как смятате, че ще се отрази това на местната икономика?

            - Искам да вярвам, че България ще се присъедини към еврозоната колкото се може по-рано. Намирам за полезно разпространяването на еврото в страни като България. Ще се отрази позитивно не само на самия Европейски съюз, така и на страните с по-малки пазари. Независимо, че в първите две до три години може да се наблюдава нисък или дори отрицателен икономически растеж, в дългосрочен план въвеждането на единната европейска валута ще се установи кредабилност и фискална стабилност местните икономики.