Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb
  • warning: array_reverse() expects parameter 1 to be array, null given in /var/www/html/grreporter/sites/all/modules/GRGalleria_extra/GRGalleria_extra.module on line 294.
  • warning: Invalid argument supplied for foreach() in /var/www/html/grreporter/sites/all/modules/GRGalleria_extra/GRGalleria_extra.module on line 296.
  • warning: Invalid argument supplied for foreach() in /var/www/html/grreporter/sites/all/modules/GRGalleria_extra/GRGalleria_extra.module on line 300.

Йоланта Захариева: Приказка без край или за това колко е важно да не спираш да мечтаеш

12 Ноември 2008 / 07:11:09  GRReporter
6877 прочитания

Марина Николова

Какво е отношението на хората тук към балета? Има ли фенове... 

В Гърция са луди за балет. Аз все още не мога да разбера защо, при положение, че няма реални възможности за реализация. В гръцкия език има много думи свързани с балет – за дрехи, за обувки. Обичта им към балета е влезнала в начина им на изразяване. Може би това се обяснява с тяхната история – древногръцката богиня на танца е Терпсихора.

 

Когато пристигна в Гърция откъде започна, продължи ли да се занимаваш с балет?

Първоначално започнах в един клуб за художествена гимнастика. Обучавах бъдещи гимнастички по балет. Беше много добра стъпка, защото това ми помогна да науча по-добре гръцкия език. Вкъщи със съпруга ми говорим на английски език. Втората година започнах да преподавам класически балет в едно от най-добрите професионални училища в Атина, нещо като университет, тъй като обучението на балетистите продължава три години, след което полагат изпити пред комисия от Министерството на културата. Въз основа на резултата се дава диплома за професионален изпълнител, а ако кандидатът желае да стане и педагог – обучението продължава още една година, т.е. цели четири години.

 

В момента може ли да те видим на сцена?

Не, сега съм педагог и поставям балетни спектакли с възпитаниците на училището – всъщност това е тяхната практика. За трите години вече поставих три съкратени варианти на спектаклите „Шопениана”, „Баядерка” и „Дон Кихот”. Тази година подготвям балета „Пепеляшка”, една чудна балетна приказка.

 

Звучи много хубаво, а как се реализират след това тези балетисти, танцьори? 

В Атина има един оперен театър с класически балет, с много малко балетни спектакли. Повечето стават преподаватели в балетни школи в цялата страна.  

  

  

  

А какво се случва със съвременния балет? 

Има трупи, които се събират за изпълнението на някакъв проект. Какъвто е в случая с „Медея” на Димитрис Папайоану. Той прави прослушване или с познатите му танцьори правят проекта, играят десетина спектакъла и след това – „Довиждане”. Най-важното е да имаш финанси. Папайоану сега каквото и да реши да постави веднага ще намери средства, защото си създаде име благодарение на грандиозните спектакли, които направи за церемониите по откриването и закриването на Олимпийските игри в Атина.  

 

За професионалистите танцьори в България или в Гърция реализацията е по-лесна?

В България има по-големи възможности. В Софийската опера и балет се играят почти всички основни спектакли от класическия репертоар. Освен това има много съвременни постановки като често хореографите са известни имена от чужбина. Задължително всяка седмица има балетен спектакъл в програмата на операта. Да не говорим за това, че почти във всеки оперен спектакъл има и балет. В София има и музикален театър – Оперетата. Голямо име е и балетната трупа „Арабеск”, в репертоара на която основно е модерният балет. Телевизията, театрите в големите градове на България също имат собствени балетни трупи, освен това – шоу и рекламни програми. Докато бях в България много често участвах и съм поставяла малки балетни форми за реклами или по някакви тържествени поводи, модни ревюта и други.

 

Това е впечатляващо, че в България има повече възможности за танцьорите, отколкото тук. Защото изглежда, че тук има голяма и редовна публика...  

Да, тук има публика, но предимно когато гостува известна трупа. Разбира се, прави се много хубава реклама, хората дават луди пари за билети.

 

Наши танцьори от операта или други трупи правили ли са спектакли в Атина?

През 2001 година сборна трупа от певци и балет от Софийската опера танцувахме в «Палатата на музиката» операта «Аида» в изпълнение на Хосе Кура – един изключителен тенор през последните години. Тази същата коопродукция се е играла и в миланската опера «Ла Скала». Толкова бяха впечатлени от нас, че ни поканиха и втори път с балета «Жизел» - за първи път балетен спектакъл беше представен в «Палатата на музиката». Като за солисти бяха поканени звезди от руския балет -  Светлана Захарова, Диана Вишнева и Владимир Малахов. Беше претъпкано, не успяха да удовлетворят интереса на всички и дойдохме още веднъж.

  

Докато в България има публика не само за големите звезди...

Да, да танцуваш в София е отговорно, защото има редовна публика, която познава възможностите на всеки изпълнител. Докато в чужбина не те познават и те приемат така – идваш, излизаш... и танцуваш. Нищо повече.

 

Не ти ли липсва да танцуваш на сцена? 

Много често ми се случва да сънувам, но интересното е, не че танцувам, а че имам някакъв проблем със спектакъла. Например, че съм в някакъв чужд театър, който не познавам и трябва да достигна до сцената, а се обърквам по коридорите. Вече се чува музиката и не успявам да намеря вратата, за да излезна на сцената.

 

А всъщност, как реши да станеш балерина?Предполагам, че още от малко момиченце като всички малки момиченца, нещо те е привлякло много силно и сигурно това не е било просто да облечеш розовата рокличка и палците... 

Много просто, от най-малка възраст с майка ми посещавахме всички балетни постановки. Започнах да уча балет на четири години в различни школи при много добри преподаватели, така че нямах проблем да бъда приета в балетното училище. През всичките девет години в Балетното училище, успоредно работих с една от най-големите български балерини от миналото – Валя Вербева, вече покойница, от която получих най-много „тайни” за балета. Самата тя освен че е учила при Ваганова в Ленинград, но беше взела и най-доброто от френската школа. По-късно вече като балерина имах щастието да работя със световно известната българска балерина Вера Кирова. За много кратко време тя ме подготви за Балетния конкурс във Варна през 1994 г. От нея можах да науча и овладея тъй наречените „тънкости на нашето изкуство”.

 

Добре, а при всичката тази обич към балета, как реши да спреш?  

Обстоятелствата го решиха, не аз. Всъщност, не съм се разделяла с балета. В ежедневната си работа с моите ученици аз продължавам да танцувам – всичко, което преподавам им го показвам – изтанцувам. Наистина е малко тъжно, по време на годишните концерти, когато наблюдавам спектаклите, които съм подготвила с моите ученици и да стоя зад кулисите. Но като виждам публиката с каква радост ги посреща, изпитвам удоволствие.

 

В момента сигурно те вдъхновяват и те мотивират различни неща. Разкажи ми за работата ти в балетното училище, коя е най-хубавата част от нея? 

В едно професионално училище безспорно най-важното е ежедневният труд. Изисква се преди всичко голяма дисциплина и отговорност. Но понеже ме питаш за най-хубавата част от работата ми, това е годишният концерт на сцената на Американския колеж в Атина – един прекрасен театър с отлична сцена и технически възможности. Не искам да пропусна и изключителната атмосфера в училището, на добротата и всеотдайността от страна на ръководството и собствениците на това учебно заведение за балетисти.  

  

Коя е ролята, която е най-близо до твоята чувственост и си е твоята «героиня»?  

            Най-любимият ми балет е „Жизел”. Това е една много красива история за силата на любовта, която е по-силна дори от смъртта. Не можах да я изтанцувам като цялостен спектакъл, тъй като ролята е за прима балерина, но като участник в Международните балетни конкурси във Варна имах шанса да изиграя най-красивите части от този балет. През 1990 вариация от първо действие и през 1994 година едно много красиво pas de deux от второто действие. Беше много красива сцената на Летния театър във Варна. Цялата беше в зеленина и когато притъмняваше всичко беше като истинско.  

  

  

Има ли нещо, което да ти липсва тук в Гърция?

Тук се чувствам добре – моето семейство, съпругът ми, домът ми. Не мога да кажа, че България не ми липсва! Особено моите родители. Обичам да се върна вкъщи, да си поседя с тях, както беше преди. Разбира се, да отида до Операта, да се видя с колегите.

 

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus