Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа “Капитан Михалис” на Никос Казандзакис

10 Ноември 2015 / 09:11:32  GRReporter
2875 прочитания

– Какво да я правя, господарю? Скъсах я. Ами че за тази ли нищо и никаква книга се борих аз? Аз се борих за историята!

Той тръгна отново, излезе отпред и започна да си подсвирква.

Започнаха да забулват сенките лицето на земята; двамата стигнаха първото село, влязоха в него. Две-три къщи стърчаха все още, изсред развалините изскачаха дрипави жени, една девойка откъсна от една саксия, която ѝ беше останала, стръкче босилек и го хвърли на Козмас.

– Добре дошли! – извика тя.

– Ето селото, дето го изгори онова куче, Арнаутина – каза Костандис. – Дошъл с кучешката си глутница, знаел, че най-добрите селски момци били на балкана, биели се. „Всички мъжки деца и всички, които са под шейсет, да се съберат в двора на черквата, за да им поговоря!“ – заповядал злодеецът. Обградил селото, за да не му се изплъзне някой. Събрали се момчетата и неколцина по-стари мъже в черквата; били около четиридесетина. Един гърбав отишъл при Арнаутина. „Срам ме е, аго – рекъл, – аз да остана жив, а тези момчета да загинат; убий ме мен и спаси едно от тези, което искаш...“ Арнаутинът се засмял, сграбчил гърбавия и го турил и него при четиридесетимата. Обърнал се към другите кучета, които го следвали: „Огън по гяурите!“ – заповядал.

– Мълчи – каза Козмас, – мълчи, Костандис, стига!

Но къде можеше да спре Костандис, като в главата му беше само кръв...

– Изстреляли един залп – едни паднали по лице на място, други се гърчели на земята полумъртви и ревели.

Изкопали една яма, нахвърлили ги вътре, ама не са я изкопали дълбоко и още вони; да отидем да видиш!

– Не искам да видя, стига! – рече Козмас целият настръхнал и срита мулето си.

Бяха стигнали на селския площад. Събраха се селяните, все старци; дойдоха и няколко жени и застанаха малко по-назад. Един висок кокалест старик, кметът, свали капата си и приближи.

– Нямаме стол, да те турим да седнеш – каза той, – нямаме чаша, да ти дадем да пиеш вода, ако си жаден, нямаме хляб, ако си гладен! Всичко ни изгориха онези кучета, Господ да ги убие!

– Нямаме си нито един мъж, та да си поговорите двамата – каза една старица и започна да ридае.

Заридаха и другите жени наоколо.

– Кураж бре, жени! – рече старецът. – Също така не пострадахме ли и през въстанието в 66-а? Две-три пеленачета бяха останали пак и от тях се захвана цялото село. Докато има едно мъжко и едно женско, няма да загине Крит!

Една жена донесе в купа студена вода на Козмас; той наведе лице над водата, пи, но не се освежи.

Старецът се обърна към Костандис.

– Господ да поживи ръката ти, юначе! – каза той. – И да влезеш в рая с ножа, с който го закла; и ножа да поживи!

– Да вървим! – каза Козмас, защото не можеше повече да сдържа болката си. – Със здраве!

Опряха мълчаливо старците бради на тоягите си и ги гледаха как се отдалечават. Стариците избърсаха очи; една девойка се надигна изсред развалините на къщата и започна да се любува на Костандис, който се спускаше надолу, скачайки юнашки от камък на камък...

Категории: Откъс роман Капитан Михалис Никос Казандзакис
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus