Галерия

1

Скрити между кашони, увити в мръсни одеала, вцепенени и почти замръзнали от студ са през последните дни бездомните, които спят по атинските улици. Ниските температури и студеният вятър накараха много от тях да се обърнат към общината, която предостави спортни зали и други помещения, където могат да прекарат нощите. Други обаче предпочетоха да останат на улицата. Страхът, че ако напуснат обичайното си място дори и за една нощ на следващия ден то вече ще е заето от някой друг ги кара да остават там, въпреки студа.

Там ги открихме и днес. Легнали под появилите се за малко слънчеви лъчи или превити на две с табели до тях с надпис: „Болен съм. Имам нужда от лекарства”. Един наркозависим лежеше, без да може дори да реагира, а още по-малко да благодари на жена, която му остави топли дрехии чорапи. Друг беше оставил „обзавеждането” си на тротоара, явно отишъл да намери нещо за ядене.

От няколко дни в социалните медии се разпространява съобщението на една от най-активните граждански организации в гръцката столица Atenistas призова гражданите да помогнат на бездомните, като занесат зимни дрехи, одеала и храна в офисите на неправителствените организации, които им помагат. „Който открие бездомни, които се нуждаят от помощ могат да се обадят в общинския приют или да им покаже как да стигнат до спортната зала Руф, на ъгъла между улиците Пиреос и Петру Рали”.

Колко лесно е обаче да убедиш тези хора да напуснат своето място, за да отидат в една зала, която ще е на тяхно разположение само за няколко дни?

За Димитрис, който живее в един от най-старите атински квартали Метаксургио един такъв опит за малко е щял да се превърне в побой. Ето неговият разказ.

„Много близо до дома ми, на около сто метра разстояние живеят много бездомници. Спят на улицата в кашони, увити в стари одеала. От общо 40 души само двама-трима са гърци и те живеят в старата сграда на Националния осигурителен институт. Снощи видях, че хора от неправителствени организации отидоха при тях и им дадоха дрехи и завивки. Повечето обаче са от много далечни страни. Има монголци, узбеки, жители на страните от Магреба, много афганистанци. Всички са наркозависими.

Снощи отидох да им кажа, че могат да отида в спортната зала малко по-надолу, за да пренощуват. Това, което искам да подчертая е, че е почти невъзможно да им обясниш каквото и да е, защото повечето говорят само своя език. Освен това тези хора не искат нищо. Искат да живеят там, където се намират, понеже африканците идват и им продават различните видове наркотици, от които се нуждаят”

Димитрис разказва, че пешеходната улица Ясонос е изпълнена с такива хора и я определя като „леярна на човешки души”.

„Те нощуват там както могат и не искат да се преместят. А когато отидеш да им кажеш да се преместят някъде реагират много агресивно”.

Според него бездомните, които изпълват атинските улици не принадлежат на една категория. „Не всички, които виждаме на улицата са от така наречените „нови” бездомници – жертви на кризата. Тези хора съществуваха и преди, просто гръцкото общество не искаше да ги види. В квартала има много изоставени къщи, където живееха. Тях вече ги няма тук по две причини. Едната е, че съществуваше сериозна заплаха за общественото здраве. Живеейки там бездомниците превръщаха изоставените къщи в малки сметища, изпълнени с отпадъци, изпражнения и т.н. В даден момент дойдоха от Санитарната служба и задължиха много от собствениците да заключат къщите и да запечатат вратите и прозорците. Другата причина е приливът на чужденците”.

Миналата година бездомниците в Метаксургио не са били толкова много. „Както знаем от официални източници миналата година в страната влизаха незаконно по 300 души на ден. Някои от тях имат роднини, които ги приютяват, а други нямат никого. Хората, които са на улицата са отритнати дори от своите сънародници. Кой иска да допусне в дома си един наркозависим?”.

Според него нелегалната емиграция и животът на улицата са взаимно свързани. „Това е един много сериозен проблем и не може да бъде решен просто с призиви да излезем на улицата и да им раздадем дрехи и завивки. Да отидеш при тях сам е доста рисковано. Снощи малко остана да ме набият, само в опита ми да им кажа да отидат на топло място. Опитах се да им го кажа на английски, после на руски, нищо не стана.

Правилното за мен е да предоставяме нещата, които можем да дадем на общината или на някоя от неправителствените организации – да, това има смисъл. Те имат организирани структури, знаят как да се обърнат към тях. Мисля, че тези неща могат да се правят само по организиран начин. Например някои изоставени сгради да се предоставят безплатно на неправителствени организации, хората да помогнат при боядисването, да се отпусне безплатен ток, вода и помещенията да функционират под техния надзор. Всичко останало е активизъм на думи в социалните медии”, твърди той.