От рано сутринта улица Стадиу в центъра на гръцката столица се превърна в място на поклонение. Близки, колеги и обикновени граждани поставяха цветя пред сградата, където допреди година се помещаваше филиал на банка Marfin, в знак на почит към паметта на Параскеви Зулия, Ангелики Папатанасопулу и Епаминондас Цакалис, които загубиха живота си там.
На 5-ти май 2010 Гърция бе скована от обща стачка. Тя бе първата реакция на гръцкото общество, което дни по-рано научи, че след подписването на Меморандума за икономическа помощ с Международния валутен фонд, Европейския съюз и Европейската централна банка в страната ще се предприемат строги икономически мерки.
Шествието, в което участваха десетки хиляди души беше грандиозно. Стачкуваха дори и медиите, които обаче се наложи изведнъж да прекъснат своето мълчание. Новината, че анархисти са подпалили банка и е възможно да има жертви „изправи на нокти” гръцкото общество. Няколко часа по-късно в новинарските емисии всички гледаха кадрите с опитите на служителите на банка Marfin да избягат от пламъците и гъстия черен дим. Трима от тях не успяха да стигнат до балкона навреме и загубиха своя живот от задушаване. Новината обиколи света.
Днешният ден бе неработен за служителите на банка Marfin в знак на траур за техните колеги. 23-мата служители на филиала на улица Стадиу отслужиха панихида в църквата на улица Еолу и после се отправиха към сградата, където работеха до 5-ти май миналата година. Те поставиха цветя и се оттеглиха встрани и дискусията във всички групички се въртеше около трагичните събития година по-рано.
Цветя, запалени свещи, венци и детски рисунки от племенниците за нероденото дете на Ангелики Папатанасопулу, която беше бременна в четвъртия месец. Малко по-късно нейните близки дойдоха, поставиха цветя и постояха на тротоара. Някои нейни колеги залепиха на поставената около сградата метална ограда едно „отворено писмо” от името на нейното семейство със заглавие „365 дни”.
В текста се посочва: „365 дни без Ангелики. Празно време, без радост. Вместо да посрещне новия си член, нашето семейство се опитваше да осъзнае загубата, да приеме факта, че един толкова хубав човек си отиде заедно със своя наследник по толкова насилствен и несправедлив начин. Смъртта, както и насилието, което я предизвиква е много твърд противник”.
По-надолу в писмото семейството поставя ред въпроси. „Връщайки се в пустинята на тези 365 дни възникват само въпроси. Кои протегнаха ръцете си и хвърлиха бомбите Молотов? Кога ще ги открият? Защо е това мълчание? Колко кураж е нужен на един работодател, за да поиска извинение и да поеме своята отговорност, особено след доклада на Испекцията по труда, която откри липса на мерки за сигурност? Защо никой държавен орган не посегна към телефонната слушалка да уведоми, да отговори или поне да утеши едно семейство, което осиротя, без да има никаква вина?”. Семейството все пак посочва, че залавянето на четиримата заподозрени във връзка с нападението в банката „роди надеждата, че правосъдието най-после ще има възможността да възстанови дисбаланса, който бе предизвикан от това неосъзнато престъпно действие”.
Междувременно стана ясно, че двамата заподозрени за участие в нападението над банката младежи са поискали 48-часова отсрочка, за да дадат клетвени показания за събитията. Те се явиха по отделно в сградата на цивилната полиция и поискаха копие от полицейската дописка. Утре се очаква да дадат показания още двама младежи, за които се смята, че са осъществили нападението срещу книжарницата Янос точно срещу банка Marfin на улица Стадиу.
Днес в книжарницата бе представена книга със заглавие „Политическото насилие е винаги фашистко”. „Трагедията на 5-ти май 2010, когато загубиха живота си трима служители на банка Marfin на улица Стадиу от действията на фашистоиди, които разбиха голямото шествие срещу пълното предаване на страната ни на „мултинационалната” банда на „пазарите”, както и убийството на 15-годишния афганистанец Хами Наджафи от избухване на бомба, чиито извършители остават неизвестни и до днес бяха поводът да обединим гласовете си в едно общо издание със заглавие „Политическото насилие е винаги фашистко” пишат в предговора 22-та автори на книгата.
В началото на представянето директорът на Янос Василис Хадзиякову се обърна към публиката с думите: „Това място беше, е и ще бъде винаги отворено за всички нови идеи с изключение на онези, които смятаме за опасни. Такива идеи никога не са намирали сцена на тук и понеже хората, които раждат тези опасни идеи знаят това станахме мишена. И когато тук проведоха своето мероприятие „Съзнателните възразяващи”, и когато проведохме ред прояви за имигрантите. Ние, разбира се не се страхуваме от никого и ще продължим да приютяваме всички идеи”.
Още преди началото на дискусията около книгата някои от публиката почувстваха нуждата да уточнят, че са против нападенията над книжарници, „независимо от идеологическата им насоченост. Дори и тези, които предлагат крайнодясна литература трябва да съществуват”.
Митинг по повод годишнината от нападението в банка Marfin проведоха членове на непредставената в парламента партия Демократична левица, които разпънаха пано на отсрещния тротоар и по-късно поставиха цветя. Немалка част от колегите на жертвите коментираха негативно действието на партията, което според тях цели в търсенето на политически дивиденти.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
