Галерия

1

Задълбочаващата се рецесия за пета поредна година и липсата на ефективни мерки за овладяване на дълговата криза взривиха безработицата в Гърция. Кризата на трудовия пазар се влоши с проточването на реформите, забавянето на приватизационния процес и на либерализирането на пазара. Десетки хиляди предприятия фалираха, други въведоха сериозни съкращения, а напоследък и най-устойчивите международни компании започнаха да съкращават поголовно персонал или да напускат страната.

Ниско квалифицирани или хора без професионален опит и амбиции вече не са характеристиките на средностатистическия безработен грък. Новите безработни се оказват високо квалифицирани специалисти в ключови сектори на икономиката. Днес те са или твърде опитни, или много “скъпи”, или възрастни за стандартите на пазара, за да се конкурират за малкото свободни места в страната.

Новите безработни в страната са главно от банковия сектор, автомобилната индустрия, строителството и производството. Собствениците и мениджърите от малките и средни предприятия, управителите на регионални клонове на банки, мениджърския състав на средно ниво и служителите в строителните фирми днес са хората, които изпълват статистиката за нивото на безработица. Това сочат данните представени от Ревека Пицика, която е CEO на компанията за управление на човешкия ресурс People in Business. Компанията бе организатор на форума “People in crisis”, който разглежда проблемите на пазара на труда и как кризата е променила профила на безработния в страната.

Пицика даде основните характеристики на безработицата в Гърция, която е особено висока при младежите. Това се дължи главно на факта, че компаниите вече не инвестират в образование на персонала си. Кризата ги е накарала да съкратят значително или напълно разходите за допълнително обучение. Затова днес компаниите намират младежите за непродуктивни и за тях няма реални възможности за професионална реализация.

Друга група работещи, които сериозно са засегнати от сегашната ситуация са специалистите над 45 години. Те са високо квалифицирани и с добър опит и знания зад гърба си, но днес се оказват извън пазара на труда, защото се смятат за възрастни. В същото време пенсионната възраст в страната е 67-годишна възраст. Това означава, че тези хора имат още 22 години работен стаж, за да се реализират професионално, но пазарът на труда не им дава тази възможност, подчерта Пицика. Тя казва, че специализацията на тези кадри е толкова профилирана, че трудно биха могли да се преквалифицират, за да си намерят друга позиция на трудовия пазар.

Изтичането на местни млади специалисти в чужбина става също сериозен проблем в Гърция. Високите нива на безработица карат много млади хора да търсят реализация в страни с по-стабилна икономика. В същото време HR-фирмите отбелязват липса на млади професионалисти в конкретни сектори като IT, технологично развитие, износ или социалните медии. “Много е трудно да намерим в този период добри специалисти в тези насоки, в които все още има повишено търсене”, отбелязва управителният директор на People in Business. Не на последно място остава изборът на хората да се заемат със собствен бизнес. За разлика от практиките в други страни, в Гърция този избор до голяма степен се приема по принуда, казва Ревека Пицика. Той не е първи приоритет на голяма част от начинаещите бизнесмени, а се приема като алтернатива на липсата на работни места, за които те имат нужната квалификация.

На форума говориха специалисти в областта на човешките ресурси от секторите с най-голяма загуба на работни места. Един от тях бе Константинос Цаликас, който е директор на отдел “Човешки ресурси” в Citibank Hellas. Свиването на банковия пазар и предстоящите сливания се очаква да оставят на улицата около 20 хиляди банкови служители след две до три години. Това е около 40% от досега служещия персонал във финансовата сфера.

“Правим повече с по-малко” е мотото на днешната епоха, казва Цаликас. Той смята, че младежите, които сега влизат на пазара на труда във финансовата сфера имат много високи стандарти за началото на професионалната си кариера. Според него трябва да се приложи гъвкавост както на пазара на труда, така и във възприятието на хората за вида на заетост, която трябва да преследват.

В Гърция все още се гледа с лошо око на временната заетост, но специалистът подчерта, че тя има много положителни страни за гражданите, които живеят в условия на криза. Временната заетост винаги има тенденция да се превърне в постоянна. Тя предотвратява дългите периоди на безработица, помага на работещите да придобият нови качества и ги държи активни и будни за нови професионални възможности. “Иска се отворен ум. Трябва да се промени манталитета, с който възприемаме идеята за работа и заетост”, настоява Циликас.

Наред с банките, строителният сектор също плати висока цена след настъпването на кризата, казва Георгиос Татас, който е управляващ директор на Saint Gobain Hellas. Там безработицата също се движи около 40%. Производството в областта на строителните материали се сви наполовина и днес трябва да се конкурира с фирми от балканските страни.

Тасас смята, че държавата трябва да защити местните производители от евтиния внос дори с драстичната мярка на ограничение на вноса, за да запази гръцките предприятия. Той даде пример с производствения център за гипсокартон към холдинга, към който принадлежи. През 2008 той е работил с пълния си капацитет и е задоволявал 70% от нуждите на строителната на корпорация. Днес производството на гипсокартон в същата производствена единица е спаднало на 35% от нивата през 2008 и едва преживявя, казва бизнесменът. Той смята, че вносът на материали с конкурентни цени от Румъния, България и Турция разрушава възможността на местното производтсво да се възстанови.

Още по-сериозни са загубите в автомобилната търговия, която за последните години е претърпяла 80% срив в годишния си оборот. Най-силните години за автотърговците са били 2000 и 2004. Тогава годишните продажби са надскочили 420 хиляди. През 2012 те няма да надминат 60 хиляди. Данните представи Арис Араванитис, който е изпълнителен директор на Toyota Hellas. 30% от търговските представителства са били закрити в последните пет години и над 35% от служителите в сектора са загубили работата си.

Спадът в автомобилната индустрия в Гърция има пряко отрицателно влияние както върху банковия сектор, така и върху застрахователната дейност, поясни Араванитис. Той подчерта, че кризата е променила потребителското поведение и профила на клиентите. Сега хората са много по-добре информирани за характеристиките на автомобилите, които закупуват. Клиентите знаят много по-ясно какво търсят. Основните приоритети при закупуване на автомобил са свързани както с пазарната цена на леката кола, така и разходите, които тя иска за поддръжка в бъдеще. От друга страна потребителите вече не остават верни на една и съща марка. Лоялността на клиентите, на която можеха да разчитат в миналото фирмите-вносителки сега не съществува и борбата за малкото продажби става много по-ожесточена.