Галерия

1

Писателят Янис Ксантулис измъква от спомените си подобни сцени от детските си години. «Спомням си, че около ’54-’57 в училище ни даваха безплатно мляко, едно жълто сирене и едно много вкусно австрийско масло. Родителите ни даваха една торбичка с името ни, в която имаше и една купичка за млякото и отивахме на училище. Онова мляко наистина беше отвратително, аз не го пиех, нито ядях сиренето, давах го на моите съученици, които на свой ред го даваха на други. Играехме на развален телефон с тази безплатна храна...», шегува се той.

Безплатната храна обаче, предлагана от държавата в периоди на криза, е спасявала цели поколения.

«Аз оцелях благодарение на безплатната храна по време на големия глад», признава почетният председател на Нова Демокрация Константинос Мицотакис. «Раздаването на безплатна храна е много важно нещо. Не бива децата да гладуват или да са недохранени. Сега отново са започнали да раздават безплатна храна. Също и в армията. Аз препоръчах и в социалните институции да започнат да правят същото. Трябва всички да се задействат», казва г-н Мицотакис.

«В началното училище на Кариа Левкада една организация на ООН ни изпращаше храна. Мляко на прах и едно жълто сирене, което ядяхме за пръв път и полепваше по зъбтие, холандско», спомня си бившият председател на Парламента Апостолос Какламанис. «Ние предпочитахме бялото сирене. Даваха ни и хляб със стафиди. Спомням си, че през 1964 г., когато премиер беше Георгиос Папандреу, а зам.-министър на обазованието Лукис Акритас, за първи път в Гърция беше въведена сутрешната топла напитка за децата и обядът. Водеха ни и по лагери и се опитваха с чистия въздух да укрепят здравето ни», спомня си той.