Галерия

3

2

1

Два успоредни протеста блокираха голяма част от центъра на Атина за пореден път. Единият бе протестът на жителите на района на булевард „Трети септември” около площад Омония, където е убит 44-годишеният Манолис Кантарис преди два дни. Вторият бе срещу полицейското насилие в резултат, на което 31-годишен мъж получи мозъчна травма след размириците по време на синдикалната стачка вчера. Протестът в името на Манолис събра и много членове на крайно десни течения, който поддържат идеята, че Гърция трябва да изгони чужденците от страна. Вторият събра крайно левите и последователите на анархистичните групи, към които се предполага, че принадлежи раненият мъж с мозъчна травма.

Всичко започна още сутринта, когато съседите на убития мъж и останалите жители в района взеха решение да направят постоянен протест. Исканията им са да се засили полицейското присъствие в районите с повишена престъпност и да се заловят незабавно извършителите на престъплението, което разтърси Гърция таи седмица. Официалният протест бе обявен за 16 часа, когато гражданите трябваше да предприемат поход към централното кметство на столицата.

Около три часа следобед в района на булевард „Трети септември” и улица „Ипиру”  вече имаше полицейски части и много жители на квартала. Гражданите бяха направили нещо като саморъчен олтар. На него стоеше снимката на Манолис Кантарис, който загуби живота си след нападението в деня на раждането на четвъртото му дете. Около снимката бяха положени букети цветя, а жени от квартала бяха поставили свещи и кандила, както подобава в църква на прощаване. На паното със снимаката пишеше „Митинг-протест 12/05 от 16 часа. Да отдадем последна почит на нещастния убит грък”. Хората се бяха събрали на малки групи. Някои обсъждаха политиката и кой е виновен за хаоса в страната, други просто седяха умълчани и гледаха към мястото на убийството. Общото настроение бе по-скоро печално, отколкото гневно.

На подобни събития много често могат да се видят върволици от журналисти, камери и фоторепортери. Този път обаче нещата бяха различни. Когато стигнах до мястото на събитието, журналистите не се виждаха, а хората приеха влизането на ново лице на в мирния протест предпазливо. В района се виждаше само репортерският микробус на националната телевизия ЕРТ, а зад него имаше няколко журналисти. Когато ме видяха, ме поздравиха и казаха предпазливо: „Днес е май по-добре да не споменаваш, че си от чужда медия”.

Причината за притесненията на гръцките ми колеги бе, че вероятните убийци на Манолис са били нелегални емигранти.  Твърдението не е доказано и полицията все още не е установила самоличността им. Това обаче няма значение. Всички, които не са гърци, не са желани в страната. Това е мотото на крайно десните, които печелят все повече гласове всяка година. Особено влиятелни са в районите на площадите Свети Панталеймон и „Виктория” и булевард „Трети септемви”, където има голям брой емигранти (легални или не) от бившия източен блок, северна Африка и арабските държави. В същите тези райони престъпността е голяма и местните жители до голяма степен смятат, че затова са виновни преселниците.

„Не мога да повярвам в какво се превърна квартала ми”, призна пред GRReporter възрастен мъж, който живее и има семеен магазин за дреболии на площад „Виктория”. Той разказа, че са му разбивали магазина три пъти, а клиентелата му е намаляла значително. „Плащам данъци, такси и ДДС, изнемогвам и няма кой да ме защити. Страх ме е да се прибирам вечер с всички нападения, които стават наоколо. Афганистанците и пакистанците, които продават какво ли не и откъде ли не, по чаршафи на по улицата пред магазина ми, никой не ги санкционира”.

Винаги до сега съм казвала смело и с гордост, че съм репортер на GRReporter – българската новинарска агенция за събития от Гърция. Този път не можех да го направя.  Разговорът се проведе на гръцки и слава Богу акцентът ми не си пролича. Сигурно човекът, с който говорех няма нищо против българите, но не можех да рискувам. Между гражданите от квартала вече се виждаха и лицата на момчетата от крайнодясната организация „Златна зора”. Те личат от далеч с черните си дрехи и черните яки, които им служат да се пазят от сълзотворния газ при нужда. Те не правят разлика дали си легален или  нелегален емигрант. Те делят хората на гърци и боклуци.

Започнаха да се чуват скандирания „Гърция за гърците”, „Работа за гръцките работници”, „Чужденците вън!” Млада двойка момче и момиче се отделиха от тълпата и отидоха до стената на строеж на ъгъла на „Ипиру” с „Трети септември”. Момчето извади спрей, а момичето се оглеждаше да види дали някой ги наблюдава. След малко минах от мястото, където двамата се бяха усамотили и видях ниско на стената надпис с разкривени букви: „Смърт на чужденците”. В този момент си помислих, че съм грешният човек на погрешното място.

В същото време напрежението започна  да нараства. Времето минаваше и хората се готвеха за похода си към столичното кметство. В един момент се чуха викове „Не ви е срам! Пазите анархистите, трябва да пазите чужденците, а гърците ги мачкате”. Беше гражданин, който току що бе чул, че полицията не позволява протестното шествие до кметството. В четирите посоки на кръстопътя можеха да се видят бронираните автобуси на специалните части, които преграждаха по диагонал „Ипиру” и „Трети септември”.

Отидох до оперативния отговорник на полицията и го попитах: „Защо не позволявате на хората да осъществят планирания поход”. Полицаят се обърна учтиво и ми каза: „Ако искате официално изявление, обърнете се към централното управление”. Отговорът нямаше никакъв смисъл. От тълпата изскочи един човек на средна възраст, очевидно разстроен и завика с разтреперан глас: „Вижте ме. Обикновен гражданин съм. Живея тук. Защо сте ни затворили като някакви опасни престъпници. Мирен поход искаме да направим”. След час полицията отвори блокадите към центъра и походът бе разрешен.

На първа линия обаче не застанаха жителите на квартала, а членовете на „Златна зора”. Рамо до рамо младите мъже държаха гръцките знамена, закачени на дебели прътове, които изглеждаха повече като бухалки. Почти всички бях с моторни якета, които имат протектори. Този път тези якета не бяха предвидени да ги пазят от пътнотранспортно произшествие, а от полицейските бухалки, ако се наложи. Лицата им бяха покрити до носа с черни кърпи и слънчеви очила. Журналистите се движихме на поне двеста метра по-напред, а камерите се държаха в ръце или снимаха от далеч откъслечни кадри. Членовете на „Златна зора”, подобно на анархистите не обичат да бъдат снимани и то не от суета.

Нещата излязоха от контрол, когато шествието стигна до площад Омония. То бе предвождано от специалните части на полицията, която гонеше всеки чернокож минувач от пътя и го караше да се скрие в първия вход, който намереше. Предупрежденията бяха за тяхно добро, защото членовете на крайно дясната организация бяха готови за нападение. И то не закъсня. Чуха се викове. Някой метна пърчка. За първи път в живота си видях човек да бяга за живота си. В края на булевард „Трети септември” чернокож мъж тръгна неразумно да пресича улицата, пред очите на шествието. Младо момче от редиците на Зората с анцуг и спортни обувки се изстреля от шествието и го погна. Стигна го, малко по-надолу по пътя и започна да го удря. Хората крещяха побеснели. Полицията сякаш на сън не бързаше да стигне до мястото и да ги разтърве. Лозунгите „Чужденците вън” звучаха по-силно от всякога.

Накрая мирното шествие в името на Манолис Кантарис се превърна в гонитба между членове на „Златната зора” и имигрантите в Атина. Хора с цвят на кожата различен от белия бягаха и се опитваха да се скрият като мишки от надигащата се вълна от сляп гняв. Бомба Молотов изгърмя в центъра пред кметството на площад Котзия, а по-голямата част от първите редици на протеста се спусна по улица „Еврипиду”, където са нелегалните хотели, а района е познат като малкия Пакистан, защото не може да се види европеец по нея.

В същото време на около два километра разстояние от ексцесиите, започнаха да се събират и привържениците на анархистичните течения в Атина, които бяха планирали протестен поход до парламента на площад Синтагма. Протестът бе в подкрепа на 31-годишния мъж, който лежи в болница  с опасност за живота и събра около 2000 души. Почти половината от това число бе посещаемостта на протеста в името на Манолис Кантарис. Анархистите палиха кофи за боклук по пътя.

В момента групи и от двете шествия все още са в центъра на Атина, където нощта ще бъде събитийна.