Галерия

5

4

3

2

1

Осем месеца след операцията по тяхното спасяване, която последва продължилия 69 дни престой на почти 700 метра под земята 33-те чилийски миньори и техните семейства пристигнаха в Гърция по покана на гръцката минна компания ELMIN.

Героите, чиято перипетия завладя милиони хора в целия свят и ги накара да проследят със затаен дъх спасителната операция разгледаха експонатите в музея на Акропола и определено бяха поласкани от огромния медиен интерес към тях.

На терасата, от която посетителите имат гледка към Партенона Луис Урсуа  разгъна знамето на своята родина и всички в един глас извикаха познатия вече лозунг „Чили, Чили, миньорите на Чили”.

Някак притеснено в началото, но после по-самоуверено миньорите разказаха за това как са се чувствали в своеобразния си „затвор”, но и за вярата си, че ще бъдат извадени от там.  

Най-младият на възраст миньор Джими Санчес заяви, че никога няма да забрави 70-дневния си престой под земята. „Емоциите бяха много силни. Най-силно беше чувството на ужас, което изпитвах”. Той разказа, че нито за момент не е изгубил вярата си в Бог за това, че ще успее да излезе жив от мината. Неговата съпруга Джубица не е била сред семействата, които са изживели убийственото очакване, докато видят своите близки живи и сред тях. Тя се запознала с него по-късно и след това разбрала, че е един от 33-та затрупани миньори.

В момента 20-годишният Джими няма работа, но когато се завърне в Чили ще продължи да работи в мините. На въпроса дали не се страхува, че може да му се случи същото той отговори, че инцидентът вече е отминал и не се бои да слезе отново на дълбочина от стотици метри.

Когато входът на мината за добив на злато и мед край Копиапо се срутил Естебан Рохас се е намирал на нейното дъно. „В началото си мислех, че това ще свърши бързо, че след ден два ще излезем на повърхността. Когато осъзнах, че нещата няма да се случат точно така чувствата ми бяха много негативни”. По време на особено дългите за тях 70 дни миньорите са се подкрепяли взаимно, но са прекарвали и часове в молитва.

За разлика от младия си колега Джими, Естебан няма намерение да се завърне в мините. „Първоначално мисля да си намеря някаква друга работа, а след това да се пенсионирам”.

Естебан е миньорът, който по време на изпитанието си под земята се зарече, че ще се венчае в църква със съпругата си, с която има граждански брак от 25 години. Той й направил предложението в писмо, което изпратил над земята през прохода, по който затрупаните работници получаваха жизненоважни провизии.

9-месечната Есперанца Елизабет, дъщеря на миньора Ариел Тикона, която се роди, докато баща й все още се намираше на 700 метра под повърхността на земята се намира в Гърция заедно с родителите си.

По време на обяда, даден в чест на миньорите изпълнителният директор на ELMIN Либерис Полихронопулос разказа, че идеята да ги поканят на посещение в Гърция се е породила у служителите на компанията много преди спасителната операция. „Тогава написахме писмото, което трябваше да бъде предадено на затрупаните миньори в Чили. В него изразихме надеждата си, че развоят на нещата ще е добър, ще мислим за тях до края на това изпитание и ще се зарадваме много, когато всичко свърши да посрещнем нашите братя – миньорите от Чили в Гърция”.

Министърът на културата Павлос Геруланос приветства миньорите и техните семейства. „В дните, през които бяхте затрупани в мината гледахме на вас като на наши сънародници и когато ви видяхме да излизате от там живи разбрахме колко е важно да не губим вярата си”.

„До момента прекарваме прекрасно в Гърция” заяви представителят на миньорите Луис Урсуа и подари албуми със снимки от Чили с подписите на 33-те миньори и по едно знаме, подобно на онова, което развяха при изхода си от спасителната капсула на министъра, изпълнителния директор на ELMIN и на бизнесмена Янис Вардиноянис.

По-рано миньорите се срещнаха с гръцкия президент Каролос Папуляс, а от утре ще се намират в Хания на остров Крит за няколкодневна почивка.