Галерия

1

Младата майка влиза плахо в кабинета на прокурора за малолетни в Атина, като стиска в прегръдките си малко момченце. Жената забива поглед в пода и едва чуто прошепва:

- Г-н прокурор, вземете детето ми и го настанете в социлен дом. Не мога да му купя дори мляко!

Подобни картини на пълна мизерия се разкриват често през последните месеци в прокуратурата за малолетни в Атина, където родители, преминали от много време границите на бедност и отчаяние, са принудени да прибягнат и до прокурора, с надеждата да намери покрив и храна за децата им, дори и в някое сиропиталище, тъй като те самите не могат вече да се грижат за тях.

Повечето родители, които стигат до там да оставят децата си в институции искат от прокурора да бъдат приети временно там, и да не бъдат обявявани за осиновяване, за да може когато се измъкнат от мизерията и си стъпят на краката да си ги вземат обратно.

Всеки път когато един толкова отчаян човек стигне до прокуратурата за малолетни със същата молба, за прокурорите Илиас Загореу и Ефтихия Статулопулу започва истинска борба винаги с една и съща цел – да помогнат на родителите да не се разделят с децата си.

Разплакват дори прокурорите

Това става и в случая на 30-годишната майка от Петруполи, която кара дори прокурорите да се разплачат, когато се обръща към тях в наистина трагично положение, и иска да оставят в прокуратурата момченцето й на 2,5 години, защото тя самата не може да се грижи за него.

Жената иска от прокурора да настани детето й в социален дом, за да не умре от глад и студ, защото вече не можела да плаща наема, а й спрели и електричеството.

Ходила и при Архиепископа, както тя самата разказва, който извадил и й дал пари от собствения си джоб.

Усмивката на момченцето, което държала в обятията си, и отчайващото положение, в което се намирали майка и син, накарали служителите в прокуратурата да съберат средства и да й дадат пари, за да може да плати наема си.

Впоследствие прокурорът се обръща към различни общински и енорийски служби да предоставят на нея самата и детето й храна и дрехи и да я подкрепят по всякакви начини.

В този случай усилията на прокуратурата имали резултат, след като в крайна сметка детето останало с майка си.

Шокиращи свидетелства

"Грижете се за децата ни, докато сме в затвора заради дългове"

Някои случаи, като следващите, са специални.

Четири гърла имала да храни Мария, вдовица от южната част на област Атика, която една сутрин дошла в прокуратурата за малолетни. Придружавал я 19-годишният й син, сериозно, мълчаливо и тъжно момче.

Майката и синът седнали скромно в кабинета на прокурора и без да го усукват много много, помолили прокурора да изпрати в институция двете по-малки деца в семейството, на възраст 7 и 9 години.

"От много време съм безработна, казала жената. Големият ми син също. Не можем да покриваме разходите си дори и за храна. За кратко, докато си намеря работа, ако може да се намери някакъв дом, да изпратим малките деца. Моля ви, г-н прокурор, да не ги дават за осиновяване. Погрижете се да останат в дома, докато имаме пак възможност да си ги приберем вкъщи".

И в този случай прокурорите помагат и на семейството не е направено досие, както става, когато държавата отнема децата от семейството им. Семейството е подпомогнато от социалните служби на общината, а енорията им осигурила храна.

С достойнство

Още по-покъртителна била историята, разиграла се в прокурорския кабинет на Окръжния съд в Атина, с главни герои двойка, която имала малка търговска фирма в един атински квартал. Дълговете унищожили фирмата им, а чековете без покритие донесли на собствениците присъди. Двама млади с приличен външен вид видял срещу себе си един ден прокурорът за малолетни.

"Ще отидем в затвора заради дългове", казала жената на прокурора, който в началото си помислил, че хората са сбъркали кабинета. Но младото семейство станало жертва на икономическата криза, и се принудило да се обърне към прокуратурата с молба двете им малолетни деца да бъдат настанени в социален дом.

"За да оживеят, докато сме в затвора!", казали те. В този случай правосъдието показало действително човечност, тъй като било намерено решение за рекордно кратко време.

Още същия ден били поискани от съответната прокуратура осъдителните присъди, издадени срещу младата двойка. Когато пристигнали се установило, че при някои от тях била минала давността, и нямали последствия.

А за другите присъди, които водели до затвора, прокуратурата за малолетни успяла да издейства отлагане на изпълнението им, което било благоприятно развитие за родителите, които спечелили време, а заедно с него и надежда да се борят, за да си стъпят на краката и да спасят семейството си.

Намират подслон в сиропиталища

За съжаление не такъв щастлив край имат два други случая с три непълнолетни деца на чужди граждани, които в крайна сметка биват приютени в сиропиталище. В единия от двата случая, 40-годишен африканец, баща на две сладки момиченца на 7 и 9 години, поискал да се намери подслон за тях в някой социален дом, като децата почти всеки ден общуват с него, а той ги посещава често.

Във втория случай един 17-годишен пакистанец, доведен при прокурора от пълнолетен свой сънародник, продължава да се намира в Детска болница, където са му направени необходимите медицински изследвания за инфекциозни и заразни болести, докато се намери институция за непълнолетни, където да бъде преместен.

Все повече хора чукат на вратата на детските селища SOS

С всеки изминал ден се увеличава броят на родителите, които не могат да изхранват децата си. Хуманитарната криза унищожава социалните структури и кошмарните последствия се виждат в детските селища SOS, където стотици семейства се обръщат за помощ.

"Идват и се молят да вземем децата им, като казват, че те самите не са в състояние да се грижат за тях. Тази тенденция се появи през 2010 г. и непрекъснато се засилва", казва Стергиос Сифниос, директор социална дейност и изследване в «Селищата SOS».

"Тази година през първата половина на 2011 г. тези случаи са се увеличили с 65% в сравнение със същия период миналата година. В абсолютни стойности, от всеки 1.000 случая, които покриваме с нашата дейност, 250 се отнасят до настаняване и грижа в детските селища, а при над 800 случая има нужда от икономическа помощ".

От 2010 г. в офисите на "Селища SOS" започнаха да се появяват родители, живеещи под прага на бедността, и да искат, ако има възможност да приютят там децата им. Да останат там, докато родителите си намерят работа. Мнозина от тях са загубили работата си, а в доста случаи става въпрос за самотни родители.

В по-голямата си част това са гърци (80%), и само 20% са икономически емигранти.

"Опитваме се да подкрепяме семействата със съвети, с материална помощ, храна, дрехи, понякога с пари, като например за плащането на наема. Но сме приели много малко деца от случаите, в които семействата имат финансови проблеми, и има възможност да се върнат в семействата си. Нашата цел е да помогнем на родителите и да предотвратим раздялата с детето", обяснява г-н Сифниос и отбелязва, че в "Селищата SOS" също имат доста проблеми, тъй като даренията са намалели, а липсата на социални структури увеличава непрекъснато нуждите на хората.

Освен "Селищата SOS" във Вари, Солун и Александруполи, функционират и три Центъра за подкрепа на семейството, а сега се подготвя още един център в Ираклио, Крит.

В същото време много сиропиталища са изправени пред големи трудности, и не са в състояние да покриват основните разходи за функционирането си и са застрашени от закриване. Днес в частния сектор има 20 сиропиталища, които приютяват стотици деца, и оцеляват с помощта на други институции. Същевременно в публичния сектор функционират 19 институции с 950 деца, а други 400 са настанени при приемни родители.

Кризата увеличава с бързи темпове молбите в социалните домове, а в същото време даренията са намалели драстично. Още една причина за незавидното положение на тези институции обаче е и невъзможността на държавата да уреди въпросите с използването на имуществото от завещания.