Галерия

5

4

3

2

1

Личното свидетелство на Павлос Пападопулос, работил шест години в списанията на Костопулос. 

Противно на модата напоследък да се пишат злоради и завистливи коментари за възхода и падението на Петрос Костопулос, аз бих искал да започна с това, че работих в неговите списания от 1993 до 1999 и изпитвам голямо уважение към неговата личност и неговия принос за развитието на печата. Личното ми мнение е, че Костопулос притежава способности, благодарение на които не е изключено да направи едно впечатляващо завръщане. Не сме приятели. След 1999 го срещнах случайно 3-4 пъти. През последните години рядко четях списанията му, а телевизионните му предавания не ми харесваха. Петрос стана жертва на всякакви моди, за които и той допринесе да се родят в Гърция, и се увлече в живота на новобогаташ. Много негови сътрудници го напуснаха, защото въпреки че беше и си остава гениален и щедър, неговото его, хранещо се от успеха, порасна толкова много, че би могло да изпълни Олимпийския стадион. Обидният език беше основната причина за неговото падение.

Освен това Костопулос не успя да се превърне в изключение от правилото, че оригиналните неща от миналото се превръщат в рутинни и консервативни в бъдещето. Това правило, разбира се, представя едната страна на истината. Другата страна казва, че бунтарите се отличават от останалите, дори и когато са се превърнали в статукво.

Манифестът на списание „КЛИК”

Когато се запознах с него в началото на 1993 Костопулос беше все още бунтар. Беше на 39 години, и от 6 години работеше в редакцията на списание „КЛИК”. Списанието беше собственост на Арис Терзопулос, възпитан и начетен издател, който съчетаваше западната естетика с източните духовни и религиозни търсения, но всъщност „КЛИК” беше Петрос. Списанието започна да излиза от април 1987 и оттогава Костопулос събираше в редакцията на ул. „Франгоклисияс” 7 в Амарусиу, всички таланти на „новата журналистика” – Янис Ненес, Йоргос Панопулос, София Кинди, Панайотис Георгопулос, Йоргос Паврианос, Димитрис Галанис, Димитрис Пагадакис и много други. Те работеха, за да създадат едно непочтително, агресивно и интелигентно списание, което се превърна в легенда, защото подкрепяше при всеки повод и на всяка своя страница един еретичен и същевременно очарователен индивидуализъм.

Широко разпротранено в политологията е схващането, че просперитетът отслабва  връзките в колективите и води до разпадането им, защото активира желанието и възможностите на отделните хора и групи да изоставят традиционните масови кодекси и да се устремят без компромиси към един нов начин на живот, т. е. да създадат един нов lifestyle.

Списание „КЛИК” беше манифестът на тази промяна. Отхвърлянето на брака и семейството, постоянното приветстване на всички прояви на сексуалността, вярата във върховенството на индивидуалното усилие, осмиването на клишетата в публичната реч, хладнокръвното отношение към наркотиците, възприемането на нови форми на забавление, подкрепата на новите технологии, съживяването на индивидуалната идентичност посредством консумацията, стремежът към младостта, боготворенето на собственото аз, показването на нови образци на мъжката и женската красота, язвителното критикуване на политиката, и войнстващото отстояване на позицията, че „бъдещето го ковеш ти самият”, всичко това представяваше „ДНК-то” на списание „КЛИК”.

Тези «структурни ценности» в съчетание с хумора, автосарказма и непосредствения начин на писане, обясняват силата и успеха на „КЛИК”. Статиите и репортажите с тези характерни черти изразяваха мнението на множество младежи, като оказаха влияние върху почти цялата индустрия на печатните и електронни медии. Мнозина се опитаха да създадат „второ КЛИК”, но не успяха, защото въпреки че можеха да препишат страниците на „КЛИК”, не можеха да откраднат „ДНК-то” на списанието, което стоеше заключено в главата на Костопулос.

И така, противно на твърденията, че „КЛИК” е изразявало „естетиката на ПАСОК”, истината е, че списанието изразяваше критиката и деградацията на партията, и то в подходящия момент, т. е. в края на 80-те години, когато колективите от миналото се разпадаха, именно заради успеха на ПАСОК, който мобилизира всякакви средства, за да осигури просперитет в обществото и да разшири възможностите и избора на гърците.

Връзката с Андреас Папандреу

Костопулос винаги е бил поддръжник на ПАСОК, и ако ПАСОК се задържи завинаги, и Петрос ще го подкрепя винаги. Той е най-безкомпромисният от любимците на Андреас Папандреу. Петрос е 20-годишен, когато Папандреу се връща в Гърция на 16 август 1974 след падането на хунтата, и участва в историческото посрещане на атинското летище. Довел го е Костас Лалиотис, по-голям от него с три години, с когото станали близки приятели през последните години на хунтата (1967 – 1974), а са приятели и до днес.

Ръкуването с Андреас Папандреу го направило завинаги последовател на ПАСОК, както обича да казва Петрос. «Сякаш през мен премина електрически ток», признаваше той. Още нещо, което му харесваше да повтаря, бе, че с Андреас  са се родили в един и същи ден  (5 февруари). Именно Папандреу го назначава през 1981 на висок пост в гръцката мисия в Брюксел. След това пътищата им се разделят, но когато се връща в правителството през 1993 Папандреу дава първото си интервю на Костопулос. То е публикувано в списание „ΜΕΝ” със заглавие «Голямото завръщане на Андреас». После доста време не се виждат, а междувременно Костопулос пише в „КЛИК” доста статии срещу ПАСОК и неговия председател, които естествено Андреас Папандреу е четял. «Защо отиде толкова далеч срещу нас?», пита го той веднъж пред премиерската резиденция. Това е един от малкото пъти, когато Петрос, който винаги имаше готов отговор, не знае какво да каже.

На 21 ноември 1995 Андреас Папандреу постъпва в Кардиохирургичния център „Онасис”. Телевизионните канали предават, че здравословното му състояние е критично. Петрос непрекъснато говори по телефона с Лалиотис. Току-що е учредил издателската компания ΙΜΑΚΟ. Вторият брой на списание „NITRO” е почти готов, но Петрос спира издаването. Смята да посвети уводната статия на Андреас Папандреу, но в крайна сметка решава да напише той самият обширно посвещение. Петрос никога не пишеше сам, дори не се докосваше до компютъра, винаги диктуваше, обикновено на София Кинди, негова близка приятелка и изключителен журналист.

Онази вечер той диктува вълнуващ материал, посветен на Андреас Папандреу, озаглавен «Човекът, който нехаеше за историята». Той смята Папандреу за свой «втори баща» и скърби за приближаващия му край без сълзи и мъка, а смело,  празнувайки, като един съвременен Зорбас. Прощалният текст се харесва и на Папандреу, който го прочел, тъй като починал не тогава, а 7 месеца по-късно.

Интелектуалецът Петрос

През 1975 той отива в Париж, за да следва икономика в Сорбоната. Нямал пари, но силата на младостта му стигала. Баща му имал състояние, но през 60-те години постепенно го изгубил, а през 70-те вече работел като шофьор на такси във Волос. Когато се връщал от Париж през ваканциите и за празниците Петрос карал таксито, за да изкара джобните си пари. Парите, които му изпращал баща му не стигали, и като доста студенти трябвало да проявява много изобретателност, за да свърже двата края. 20 години по-късно, през 1995 си спомня тези времена в „КЛИК”, където парите са в изобилие и със заплатата си (15% върху чистата печалба) той построи къщата си в Миконос, която сега загуби.

Връща се от Париж с докторска степен по икономика, а дисертацията му е повлияна от академичните интереси на Андреас Папандреу: «Икономическото развитие в периферията на капитализма». Костопулос обаче не обръща внимание на дипломите си и рядко говори за тях. Дисертацията му остава забравена, когато се премества от дома си в Тисио през 90-те. Намира я захвърлена на пода един негов прител, който е следващият наемател на жилището и му я носи в „КЛИК”.

Петрос не искаше да минава за интелектуалец и не му харесваше да се правим на «мислещи хора». «Ти не ставаш за „КЛИК”», казваше ми той уж строго. «Твърде интелигентен си». Аз му отговарях, че той е «още по-лош интелектуалец», но го крие старателно.

Философията на Костопулос е, че щом животът е един неизбежен път от утробата до гроба, защо в отредения ти промеждутък да не поемеш по-малки или по-големи рискове. Защо да не опиташ дори и „грешното”?

Той не харесваше интелектуалците, защото познаваше и се отъждествяваше с един от най-значимите и останалите може би му се струваха фалшиви. В Париж освен лидер на гръцките студенти, бе и един от любимите студенти на Никос Пуланцас, международно признатия теоретик на структурния марксизъм.

Боготворенето на собственото аз и магията на индивидуализма, характерни за Костопулос, може да бъдат тълкувани като влияние на Пуланцас. Последният харесвал Костопулос заради неговия ум, упорство и самоувереност. Двамата спорели с часове.

«Веднъж попитах Пуланцас кои книги ще ми препоръча да прочета, за да разбера по-добре политиката», каза ми Костопулос един следобед. «"Прочети само „Владетеля” на Макиавели и ще разбереш всичко", отговори той без да ме погледне. Това направи и ти, прочети „Владетеля”». 

В „КЛИК” и „Nitro” не обсъждахме и не пишехме никога за смъртни случаи и погребения. Той не искаше. «Тъмната страна на живота съществува и ние не можем да я победим», казваше той. «Защо тогава да й обръщаме повече внимание, отколкото й се полага? Ние трябва да наблягаме на светлата страна».

Как създава компанията ΙΜΑΚΟ

През август 1995 той се върна от Миконос и съобщи, че напуска «Специалните издания» на Арис Терзопулос, за да създаде свои списания. Каза ни, че е поискал 15% от собствеността върху „КЛИК”, но Терзопулос е отказал и затова е решил да напусне. «Не искам да причинявам загуби на Арис, но отправям отворено предложение към всички вас, да работите при мен със същите заплати», каза той и добави съмненията си: «Не зная дали ще успея, и дали ще имате работа след 6 месеца, затова решението е ваше. Ако не сте сигурни, по-добре да останете в „КЛИК”». 78 от 80 служители го последвахме без да се замислим, знаехме, че без Петрос няма „КЛИК”.

Не беше лесно да работиш с Костопулос. Неговата мания за съвършенство подлудяваше главните редактори и често мъчеше журналистите и графичните дизайнери. Мнозина си мислят, че той просто си седеше в кожения стол, вдигнал краката си на стъклената маса, пушеше пурата си, а списанията стигаха до вестникарските будки като по чудо. Истината обаче е, че издателската дейност не е лесна работа. Той търсеше и се измъчваше постоянно.

Често спираше някое издание два дни преди да бъде приключено отпечатването. Изразът «Петрос хвърли броя в кошчето за боклук и сега трябва да го напишем и оформим отначало» се чуваше в офиса 2-3 пъти годишно. От друга страна заплатите, които даваше, бяха 2-3 пъти по-големи отколкото в останалите компании, защото вярваше, че талантът трбва да е добре заплатен, и че журналистите, фотографите, стилистите и графичните дизайнери трябва да участват в успеха на списанията.

«Чичо Петрос» и сексът

Петрос знаеше за живота на всеки един от нас, и щом ни видеше унили веднага искаше да разбере какв остава. Винаги готов да ти даде съвет и да те подкрепи. Така се появи и прякорът му „чичо”. Никога не го използвахме пред него, но знаеше, че го наричаме така зад гърба му. «Къде е чичо? Какво прави чичо? Какво казва чичо?». Нямаше още 40, но имаше един такъв бащински стил.

Мнозина вярват, че „КЛИК” и „Nitro” се продаваха, защото всеки месец имаха материал, посветен на секса. Истината обаче е, че продаваше сексът, представян всеки месец с естетиката, стила и езика на „КЛИК” и „Nitro”. Гръцкото общество беше толкова лицемерно консервативно, че през 1988 се вдигна доста шум, защото „КЛИК” публикува материал, посветен на СПИН и с подарък презерватив.

Гръцкото общество обаче и се учи бързо. Освен всичко друго, „КЛИК” и „Nitro” бяха нещо като енциклопедия с поредици за физическата и психична «анатомия на любовта», които много младежи купуваха, четяха и обикнаха. Петрос вярваше, че тези, които се скандализират от секса, не познават любовта и имат лош вкус. Веднъж защити статиите, посветени на секса, с довода, че и «древните гърци са рисували еротични сцени по амфорите, за да продават повече». Мнозина от неговите критици се превърнаха в негови имитатори, но никой не успя да «нарисува еротични сцени по амфорите» със същия успех…   

Една тема, която винаги му харесваше да коментира и обсъжда, бяха големите впечатляващи завръщания в политиката, изкуството, спорта, бизнеса. Сега явно трябва да провери дали и той самият може да направи своето голямо завръщане. Мнозина са онези, които са сигурни, че няма да успее и много се радват за това. Неговата връзка с времето е трудна. Маниак е на тема младост и се опитва да остане млад с фитнес, здравословно хранене и присаждане на коса.

През февруари 1994 стана на 40 години. «Страхуваш ли се, че стана на 40?» попитах го аз, със самодоволството на  22-годишния. «Мислиш ли, че се сбогуваш с младостта?». «Нищо подобно», отговори ми той и продължи с едно хубаво пророчество. «Както на 40 съм по-добър, отколкото бях на 20, така и на 60 ще съм по-добър, отколкото съм на 40». През февруари 2012 Костопулос стана на 58 години. Тези от нас, които нямаме проблем да признаем, че сме спечелили много, работейки с него, пожелаваме да намери сили в себе си, за да потвърди пророчеството си.