Галерия

2

1

Историята на чилийските миньори, които бяха спасени миналата седмица след повече от два месеца прекарани под земята разтърси целия свят. В Гърция минната компания ELMIN, която е специализирана в добива на боксит изпрати отворена покана към чилийските си колеги и техните семейства за почивка на гръцките острови с напълно поети разходи. Изпълнителният директор на ELMIN Либерис Полихронопулос се съгласи да говори специално пред GRReporter за благородната инициатива, дошла от неговите служители и за добивния бизнес като цяло.

Инициативата ви да осигурите почивка на 33-мата чилийски миньори и техните семейства на гръцките острови е много благородна. Разкажете ни малко повече за нея. Какво точно им предлагате? Кой ще покрие разходите им? Докъде са стигнали контактите ви с тях?

Когато още в началото се разбра, че миньорите в Чили са затрупани, но живи направихме една среща в мината. На нея обсъдихме ситуацията, как се е стигнало до нея, какви са шансовете им да бъдат извадени на повърхността и какво можем да направим или по-точно какво бихме искали да се случи, ако гръцки миньори бяха на мястото на чилийските. Нашата работа и условия, в които се извършва тя са сходни с тези на миньорите в Чили, затова решихме като начало да изпратим едно писмо в знак на подкрепа. То прерастна в отворена покана за миньорите и техните семейства да дойдат на почивка на гръцките острови.

Важно е да се отбележи, че инициативата дойде изцяло от страна на служителите на ELMIN АД, от управлението на компанията само подкрепихме идеята и помогнахме да установим контакт. Мога да кажа, че сме доволни и горди, че нашите служители имат този начин на мислене и солидарност към своите колеги. Като изпълнителен директор се погрижих да установим контакт с посолството на Чили, за да могат работниците от компанията да изпратят писмото си. Потърсихме спонсори на инициативата, така че тя да бъде реално осъществена, като компанията също поема своя дял от финансовата отговорност.

Миньорите в Чили прекараха 65 дни на 700 метра дълбочина под земята. Можете ли да ни опишете какви са условията на работа на такава дълбочина и при нормални условия колко часа на ден може да се работи, без да се застрашава здравето на миньорите?

Разбира се, миньорите бяха затворени в условия на пълна тъмнина и висока влажност за 69 дни. Единственото предимство, което имаха е, че поради характера на работата им тези условия не са им непознати. Независимо от това, за да оцелеят те проявиха много висок дух и съзнание, което им помогна в този изключително дълъг период да запазят спокойствието и разума си и въобще психичното си здраве. Нормален работен ден за един миньор е около 6,5 часа до 8 часа.

Историята на чилийските миньори накара света да обърне малко повече внимание на вашата професия. Напоследък се случвaт доста инциденти, включително и в Чили. За много от затрупаните миньори това беше втори подобен инцидент. Инцидентите не са нещо непознато в този сектор и най-често  те са с фатален край. Разкажете ни малко повече за това какви опасности и рискове крие тя за хората, които всеки ден слизат под земята.

Подземната работа като цяло датира от древни времена. По нашите земи такива мини са тези на Халкидическия полуостров за добив на метал, в Лавриос и в други части на Средиземноморието. Мога да кажа, че минната дейност е изкуство познато на човечеството от много векове и като всяка работа има своите особености.

Когато не уважаваш това, което вършиш и не работиш по най-добрия възможен начин, в някакъв момент то ще ти се върне, дори по някакъв начин ще ти отмъсти. За конкретния случай никой не знае със сигурност къде е проблемът и не бих се наел да го анализирам. Като цяло обаче миньорството е професия от изключителна важност, която носи много блага на човечеството. Миньорите и техният труд осигуряват жизнено важни първични суровини и висока добавена стойност. Ако правилата за дейност се спазват, опасностите са намаляват до минимум. Основно правило, за да се избегнат затрупвания е да има два коридора за достъп до мястото на работа.

Бих искала да обърнем още малко внимание на опасностите в тази професия. Само през този уикенд 21 миньори загинаха в Китай. Няколко други бяха затрупани в Еквадор. В Европа този брой е доста по-малък. Можете ли да ни обясните кои са най-честите причини за трудовите злополуки. Какви практики се налагат за тяхното предотвратяване и каква е ролята на Европейския съюз и държавата като контролни органи в минната дейност ?

Не бих искал да сравнявам дейността в Европа с други краища не света. Не смятам, че ще е обективно, нито коректно. Мога определено да кажа, че Европейският съюз е наложил много строги правила за упражняване на минна дейност. В Гърция контролният орган е Инспекторатът по мините, който е държавен орган и съблюдава от близо и с голяма строгост дейността на всички мини в страната. Разбира се, има една поредица от процедури преди да се издаде разрешението за експлоатация на мини и минни съоръжения. Изисква се също така компанията да представи техническо проучване, което включва подробно обяснение за начина на експлоатация и надзор на дейността. След като документите бъдат заверени и се даде зелена светлина за развой на дейността, компанията е задължена да действа по описаните в одобреното проучване практики. Също така се спазва и Правилника за експлоатация на мини, който включва методите на работа, опита на служителите, правилата за действие в различни ситуации, упражнения свързани с извънредни събития и т.н.

Всички действия и правила, които се предвиждат от закона и вътрешно-фирмената политика са изключително тясно свързани със сигурността. Тя е от най-голяма важност, както за служителите, така и за управлението на фирмата. Ако не се спазват правилата за сигурност, никоя компания в този бранш няма бъдеще.

В Гърция от години не се е чувало за трагични инциденти, така ли е?

Вижте, инциденти съществуват, но по никакъв начин те не могат да се сравняват с последните събития от Чили. По същество говорим по-скоро за трудови злополуки и то с почти минимални последствия. В Гърция няма подобни явления като това в Чили на затрупани под земята живи хора или нещо подобно и това има връзка разбира се със скалните масиви на страната.  

Разкажете ни малко повече за вашата компания и дейността, която развива. Един от основните ресурси, които ELMIN добива е боксит, използван за производството на алуминий. Каква част от добива е за вътрешния пазар и каква за износ? Кои са основните ви клиенти и за кои страни изнасяте най-много материал?

ELMIN бе държавна компания до 1999 година. След обявен приватизационен търг тя премина към частно управление. Основният добив както казахте е боксит, който се използва изключително в производството на алуминий, но също така и в циментовата индустрия. Имаме общо около 200 служители – 130 души на постоянна длъжност в мините и около 70 души администрация и транспорт.  

Нашата компания е насочена изключително към външните пазари, като изнасяме около 98% от продукцията си. Половината е насочена за европейския пазар, а другата половина от износа се разпределя към между пазарите на Северна Америка и Южна Африка.

Днес в Гърция се говори много за раздържавяване и губещи публични предприятия. Можете ли да ни дадете една обща картина как  се промени ELMIN след приватизацията?

Ако трябва  да погледнем нещата в цифри истината е, че оборотът на компанията се увеличи осем пъти, а броят на служителите е четири пъти по-голям от периода, когато ELMIN бе държавно предприятие. Държим едно от първите места между гръцките износни компании и мога спокойно да заявя, че моделът на приватизация, който се приложи за нашето дружество дава един определено успешен пример. Много години държавата не можеше да намери успешна формула за управление на компанията, която обаче вече се установи и действа в частния сектор. Успяхме да повишим не само оборота и работните места, но и приложихме иновационни технологии и практики, които ни направиха конкурентни на международния пазар. Мога да кажа, че сме горди с резултата и достигнатото до момента.

Ако говорим за приватизация и управление в частния сектор е важно да се отбележи, че всяка дейност има стойност и отчетност и нищо не е без пари. Отговорността е по-голяма, грижите са повече и нуждата да предпазиш бизнеса от различни опасности е в основата на взимане на решения.

Намали ли се обемът на работа след настъпването на световната икономическа криза през 2008 година и как се отразява на бизнеса ви настоящата ситуация на гръцката икономика?

Кризата в края на 2008 определено ни засегна доста. Тук в Гърция все още се говореше, че страната няма как да бъде засегната от проблемите отвъд океана, но нашата компания усети доста силно този удар, главно защото сме износители. Поръчките ни от чужбина започнаха да се сгромолясват една след друга и то в период, в който отбелязвахме значителен напредък и разширяване на обема на работа и инвестиции. В същото време поради засиления интерес и големия брой на нови поръчки бяхме увеличили и броя на служителите. Наложи се да вземем незабавни мерки, за да оцелеем и една от тях бе да намалим драстично броя на заетите. Съкратихме около 40% от служителите. Постарахме се да го направим по най-безболезнения и коректен начин, съгласно действащия закон.

След подобряването на условията на пазара възстановихме повече от половината загубени през 2008 работни места, като предимство имаха работниците пострадали през този период. Искаме да сме коректни и се надяваме, че в скоро време условията ще ни позволят да разширим работните места до старите нива преди кризата. Като цяло мога да заявя, че 2010 е една от най-успешните години за нас и се надявам, че нещата ще продължат по този начин. Причината за успеха не се дължи на факта, че пазарът се е разраснал до такива нива, че има нужда от по-големи количества първичен материал, а просто някои конкурентни дружества не издържаха и прекратиха дейност. Това остави по-голямо търговско пространство за нас.

По отношение на гръцката икономическа криза мога да кажа, че тя не се отразява по някакъв драматичен начин засега, защото ние сме пряко зависими от международните условия, които в момента са сравнително спокойни. Разбира се не трябва да забравяме, че когато гори къщата на съседа, огънят може да влезе и в нашия двор.

Чуждестранни или местни компании са най-големите ви конкуренти?

Имаме конкуренти и в чужбина, но най-голямата конкуренция идва от компании на вътрешния пазар. В страната имаме големи залежи, като Гърция по традиция е на едно от първите места в износа на боксит за западния свят. Подобни и то много по-големи залежи има и в Китай, и в Австралия, но за Европа Гърция е на първо място. Алуминият е един сравнително модерен метал, за разлика от медта, производството на който започва да се развива в между военния период и разцъфтява след Втората световна война. Но определено ако говорим за конкуренция, тя е от други гръцки компании.

Смятате ли, че целите поставени от Европейския съюз за намаляване на вредните емисии във въздуха познати като 20/2020 (20% по-малко отделяни вредни емисии до 2020 година) ще се отрази отрицателно върху вашата дейност и предлаганите от вашата компания ресурси?

Пряко не може да засегне нашата дейност. Въпросът е до колко ще засегне дейността на нашите клиенти, които работят в преработването на боксит и производството на алуминий. Като цяло смятам, че целта на тази кампания не е да се намали производителността, а да се подобри технологията, която до момента отделя вредни вещества в атмосферата. В средносрочен план смятам, че компаниите като нашата няма да бъдат засегнати от промените. Разбира се до момента не е установен абсолютно ефективен начин за производство на енергия без отделяне на вредни вещества и не мога да предвидя как ще се развие тази инициатива. В момента смятам, че нито тези които взеха решението за 20/2020, нито тези които искат да го приложат могат да предвидят последствията от тази инициатива. Това, което изглежда, че се постигна до момента е установяването един нов финансов пазар, който има за разменна монета  отделянето на вредни вещества в атмосферата (съгласно доворореностите от Киото-б.а.).