Великден е един от най-светлите и значими християнски празници. Символиката му е свързана с възкресението на душата и раждането й за нов живот. Той поражда надеждата и вярата, и всеки човек очаква възкресение и подем в своя живот.
Великден обаче е свързан и с по-земни и много вкусни неща. Козунакът, боядисаните яйца и, разбира се печеното агне са трите характерни блюда, които не отсъстват от празничната трапеза.
Всеки, който е посетил Гърция поне веднъж знае, че тук традициите все още са доста силни. Въпреки че през последните години броят на хората, които спазват целите великденски пости намалява, все пак през последната, Страстна седмица и особено на Разпети петък повечето гърци са стриктни. Затова и очакват с нетърпение Великден, за да опитат вкусните празнични ястия.
Приготовленията за Великден във фурните започва 10 дни по-рано. Тогава започват да се месят великденските краваи и козунаци и същевременно продължават да приготвят постни банички и други закуски и сладкиши за онези от клиентите, които постят.
„Тайната на вкусния козунак е в добрата подготовка” разказа за GRReporter собственикът на една голяма фурна в атинския квартал Нео Психико Георгиос Зервос. Тестото се омесва с мая, оставя се да престои няколко часа, след което се оформя и пече. Така се получават вкусните и красиви на външен вид козунаци, защото „един човек става клиент с окото, но се превръща в редовен клиент заради вкуса”. Неговата фурна продава козунаци през цялата година, но в дните преди Великден продажбите се удвояват и дори утрояват.
В Гърция Великден е общоприет като семеен празник и като възможност за жителите на големите градски центрове да се завърнат по своите родни места и да прекарат празника с роднини и приятели. Пролетното време позволява това да се случи на открито в селските дворове, около шиша, на който се пече великденското агне. Това- за щастливците, които имат тази възможност.
За жителите на града, които живеят в апартаменти обаче това е невъзможно, а как да изпекат цяло агне във фурната на готварската си печка? Точно за тях фурната на г-н Зервос, както и десетки други в Атина ще разботят на Великден, за да приемат поръчки за изпичането на традиционното агне. „Ще започнем да приемаме агнета от 07:00 сутринта, въпреки че имахме няколко поръчки още от днес. Правим го повече, за да обслужим хората, а не заради заплащането”. Обикновено клиентите носят месото овкусено и готово за да влезе в широките професионални фурни. Но служителите имат решение и за онези, които или пекат за първи път или просто не знаят как да го приготвят. Агнетата се пекат на умерен огън, на температура около 200 градуса в продължение на три часа.
Когато попитах г-н Зервос за тайната на вкусното агне той ми отговори по следния начин: „Вижте, аз съм от Крит. Ние там само осоляваме месото. Не добавяме нищо друго. Поставяме месото върху скара и нея върху една ламарина и го печем. Така то съхне, изтичат всички течности и мазнини и се изпича точно както трябва”.
Ако посетите острова обаче, няма как да не опитате така нареченото „антикристо”. Това е отново агнешко месо, което се поставя срещу огъня и се пече на бавен огън. Резултатът е едно много вкусно месо”.
Миналата година във фурната на г-н Зервос са изпекли около 25 агнета. „Не зная от днес колко агнета ще донесат клиентите утре. Обичаят е агнетата да се пекат на шиш. Зависи и от времето. Ако вали или духа хората се затрудняват да изпекат месото на открито, дори и в дворовете на къщите си и тогава го носят тук”.
Но това е обичаят за самият ден. Когато се завърнат вкъщи след тържествената литургия за Възкресение Христово, хората в Гърция традиционно хапват великденската супа „магирица”. Класическият й вариант се приготвя от агнешки дреболии, пресен лук, зехтин, магданоз, копър и се застройва с яйце и лимонов сок. В някои краища на Гърция домакините добавят нарязана маруля или спанак. Някои гастрономи твърдят, че тази супа е много подходяща за въвеждането на месото в хранителния режим след дългите великденски пости, които често продължават повече от 40 дни.
Обикновено след супата гърците похапват и малко агнешко месо с картофи на фурна и се надборват с червените великденски яйца. Само няколко часа по-късно мъжете се събуждат и започват подготовката на агнето, което ще се върти на шиша с часове, за да стигне до чиниите на изгладнелите и тръпнещи в очакване членове на семейството по обяд. Всичко това е съпроводено с веселба и полято с узо, вино или бира.
Христос Воскресе и за много години, читатели на GRReporter!...и да ви е сладко.