Галерия

1

До края на века климатичните промени и глобалното затопляне ще промени до такава степен състоянието на гръцкия климат, че се очаква значителен спад на туризма. Над 1000 километра от гръцката морска ивица е заплашена от потъване, а средното усилване на ветровете в района ще се увеличи с 10%. Температурата на въздуха се очаква да се повиши между 3 до 4,5 градуса по Целзий,  а летните пожари ще помогнат значително за намаляване на горските площи в страната и за увеличаването на въглеродния диоксид в атмосферата. Дъждовете в западна Гърция ще намалеят с около 30% до 2100, а в източна с 20%. Нуждата от климатиците и други методи за изстудяване  на затворените пространства през лятото ще се повиши с 40 дни, което ще доведе до допълнителната консумация на енергия. Единствената добра новина между общо апокалиптичната картина на глобалното затопляне е, че отоплителният сезон през зимата ще намалее с  месец и половина.

Това са част от заключенията на Христос Зерефос, който е председател на научната група, натоварена със задачата да направи подробно проучване за последствията на климатичните промени над гръцкото общество и стопанство. Христос Зерефос представи изследването „Природни, икономически и обществени последствия за климатичните промени в Гърция”, което бе поръчано от Банката на Гърция. „Изследването представлява първия завършен анализ на последствията на климатичните промени на Гърция”, заяви председателят на Банката на Гърция Георгиос Провопулос и разясни: „По-точно цената на климатичните промени за икономиката, цената на мерките за приспособяване към тези климатични промени, както и прилагането на нов тип икономика, която произвежда много по-малко вредни емисии в атмосферата, в рамките на световния опит за ограничаване на последствията от климатичните промени”.

Христос Зерефос представи три сценария на развитие, които описват какви биха били последствията за гръцката икономика, ако правителствата днес и в бъдеще предприемат или не предприемат мерки за усвояването на предизвикателствата на климатичните промени. Първият сценарий предвижда, че гръцкото управление няма да предприеме никаква инициатива в областта на зелената икономика. Тогава БВП на гръцката икономика ще се намалява с 2% всяка година до 2050, а след това до 2100 година ще започна да спада годишно с около 6%. Основната причина е, че страната ще има сериозно повишаване на нуждите от електроенергия и рязко свиване на туристическия поток, който е решаващ за гръцката икономика. Липсата на каквито и да е действия за справянето климатичните промени и предотвратяването на последствията от нея би струвало на Гърция около 701 милиарда евро до 2100 година, изчислено с фиксираните стойности от 2008 година.

Вторият сценарий предвижда, че Гърция изпълнява всички задължения по стандартите на довора от Киото, за да се ограничи изпускането на вредни вещества в атмосферата и средната температура на планетата да не се увеличи с повече от 2 градуса по Целзий. В този случай цената на климатичните промени за средиземноморците ще достигне около 436 милиарда евро след 90 години. Това намалява значително разходите по усвояването на климатичните промени и е с 40% по-малко от цената на бездействието, подчертават специалистите.

Третият сценарий предвижда сериозно реформиране на приоритетите в икономиката, така че да се създадат мерки и политики за усвояване на климатичните промени. В този сценарий не се предвижда непълното неутрализиране на климатичните промени, а максималното намаляване на последствията от нея. В този случай намаляването на БВП до 2050 година ще е 2,3%, а след това до 2100 година ще започне да пада с 3,7%. Общата загуба за гръцката икономика в следващите 90 години от промените на глобалното затопляне ще струва около 577 милиарда евро, в което се включват и разходите около реформите в икономическия тип на страната.

„Темата за борба с климатичните промени, не е въпрос само на въвеждането на нови политики, но и на промяна на начина на мислене и поведение на гражданите”, заяви премиерът Георгиос Папандреу на представянето на анализа. Реалността не се променя, само защото се опитваме да я игнорираме, обясни той. Според него новото поколение на земята живее в парадокс. То притежава и може да се ползва от най-големите научни и технологични възможности познати досега, но силата на тези знания са събрани в ръцете на малък елит. Според Папандреу задачата на новото поколение е да организират своите възможности дори и чрез модерните начини на комуникация чрез социалните мрежи, за да промени начинът и качеството на живот.