Галерия

1

От няколко месеца в късните часове и около популярните заведения в Солун се движат двама голи мъже. Те се появяват и изчезват изненадващо и със сигурност привличат любопитните погледи на останалите участници в нощния живот на града.

Какви са всъщност те - активисти, обикновени ексхибиционисти или просто двама нарциси, които искат да станат известни на всяка цена? Журналистката Алкисти Георгиу от гръцкото списание Lifo разговаря с Михалис и Янис (John Mask) за това какво всъщност целят да покажат с голите си появи.

“Нудизмът в градски условия (urban nudism) е по-скоро понятие. За нас то може да означава решението на даден човек да прекарва всекидневието си без дрехи. В международен план примерите за urban nudism са международното колоездачно шествие, артистичните прояви с излагане на голото тяло на публично място, както и активистките акции, например на организацията FEMEN”, разказват.

Самите те не правят нищо повече от това да съблекат дрехите си, да направят една разходка голи и след това да ги облекат отново. “Даваме ги на някой облечен да ги пази. В идеалния вариант бихме искали да излезем и да се приберем голи вкъщи”.

Янис е на 24 години, съвсем скоро е получил дипломата си по архитектура и все още не работи. Михалис е на 31, магистър е по икономика и работи в частна фирма. Никой от двамата не може да посочи кога точно се е родила идеята им да практикуват нудизъм в града. “Това е един безкраен процес на опознаване на тялото ни, на неговите граници. В него не само придобиваме представа за самите нас, но виждаме и отношението на обществото към различното, въпреки че все още само експериментираме. Лично аз се движа гол вкъщи от 17-годишна възраст. Чувствах се много добре и реших да пробвам и на публично място. Не съм участвал в други прояви освен в голото колоездачно шествие и разходките. Така или иначе в Гърция не се организират много прояви за популяризирането на нудизма”, казва Янис.

Михалис твърди, че е оставал гол вкъщи от много ранна възраст – на 12 години, когато оставал сам. “За пръв път се появих гол на плажа, когато бях на 15 години. Идеята ми да изляза гол на улицата се породи от видеата, които гледах от чужбина. Освен това в повечето случаи хората реагират съвсем нормално и се държат приятелски. Това, което искаме да покажем е, че едно полуоблечено или голо тяло не може да сме смята за перверзно на едно място, а на друго – не. Не дрехата е провокативна, а позата, която тялото заема”.

Двамата избират да излизат в петъчните вечери, защото тогава по улиците има повече хора и това им дава усещане за сигурност. “Вероятността да бъдем провокирани сред много хора е много малка. Но присъствието на зрители е важна съставна част на цялата проява. Централната идея е, че голотата не трябва да бъде непременно свързана с разглеждането на тялото като сексуален обект. Не обличането е едно състояние, което е свързано с обществото и бихме могли да го приемем дори като избор за обличане. Той може да излъчва сексуалност, както го прави и една дреха, стига субектите – зрителят и голият да имат такова намерение. Но това се случва и когато сме облечени, нали?!”.

Те отричат, че са ексхибиционисти в определения от психиатрите смисъл на думата. “Всъщност ексхибиционизмът е такъв дори без да показваш голото си тяло. Всички демонстрираме различни неща, които са свързани със социалния и финансовия ни статус, като например паркираме луксозните си автомобили на тротоара. Разбира се, съществува и ексхибиционизъм, свързан със сексуални действия, но трябва да имаме на ум, че голото тяло не е само биология, а и социална конструкция и трябва да го приемаме като съчетание на двете неща”.

Михалис и Янис определят голите си разходки като експериментални акции. “Истината е, че няма някакъв директен резултат от тях. Непрекият им принос е, че първия път, когато излязохме получихме предимно негативни коментари, а по време на последната ни разходка имаше хора, които ни пожелаваха приятна ваканция”.

Медийният интерес към тях е голям. Двамата смятат, че ако хората престанат да се занимават с тях, понеже са свикнали, това ще означава, че голотата вече се приема като нещо нормално поне в медиите. “Приемът на голото е и въпрос на толерантност към него”, казва Янис и допълва, че голите разходки за него вече са приключили. “Може би следващата стъпка ще бъдат по-организирани и по-масови прояви, в които да участвам”.

На въпроса как коментират факта, че първите видеа от голите им разходки са се появили в сайтове с еротично съдържание Янис отговаря, че това може да е било свързано с личния избор на някой от тях в миналото и твърди, че не то е важното.

“Истината е, че аз качих видеата. Но това не променя нищо. Това е само една гола разходка по улиците. Фактът, че видеото е поместено в различни сайтове не го прави порнографско. Използвах тези сайтове, защото те са толерантни към голотата”.

Те не изключват вероятността да са се превърнали в нещо като атракция или просто да са смешни в очите на част от зрителите си. “Затова на последната разходка бяхме излезли с една жена, а следващите акции няма да бъдат просто разходки по улиците. “Смешното” се крие в повторението на действието. Но от друга страна ние го правим, защото искаме да покажем, че да сме голи може да бъде част от всекидневието ни”.