Невиждани размери е придобило явлението „бездомници“ по улиците на Атина, но и на други градове в Гърция. Изчислено е, че днес в цялата страна близо 20.000 души спят на улицата, в изоставени къщи или празни складове. Много повече са тези, които се намират само на крачка от тази трагична ситуация. Вчерашни стопани изпадат в крайна бедност заради ескалиращата безработица, свитите или несъществуващи доходи.
Това са Панайотис, Леонидас, Ламброс. Трудови хора. Някои с образование, други със семейства. Глави на семейства, живяли под наем или плащали ипотечен заем за жилището си. Кризата и безработицата ги удрят безмилостно. Днес това са новите бездомници, новото поколение на улицата...
"Никога дори не ми е минавало през ум, че ще изпадна дотам. Много плаках, особено в началото, когато спях на една пейка на площад Синтагма. Виждаш ли как се объща животът?". Срещаме 47-годишния Леонидас в приюта за бездомни на неправителствената организация "Климака". Преди да го уволнят е работел на един строеж, в бригада от 60 души. "Всички останахме без работа". Стигнал до там да не може да си плаща наема от 280 евро, за двустаен апартамент в Калитея. Родителите му са починали. Не се е женил и няма семейство. "За щастие, както се оказа. Да останеш без дом в тази криза изобщо не е трудно. Ако живееш само от надницата си и я загубиш, какво ще правиш?".
Леонидас има право. Оценките на съответните институции са обезкуражаващи. Общинският съветник и председател на Фондацията за бездомни Йоргос Апостолопулос говори за 15%-но увеличение на бездомните и гладните в сравнение с миналата година, като съществуват признаци за още по-голяма вълна през последните месеци, същевременно непрекъснато се увеличава интересът към „Социалните магазини“. (Такива са създадени за първи път в Гърция през 2007 в сътрудничество с голяма верига магазини за хранителни стоки. В тези магазини се предлагат безплатни хранителни продукти и други стоки от първа необходимост на семейства, изпаднали в нужда, които се избират от специална комисия. Услугата се предоставя за срок от 6 до 12 месеца, като същевременно се изработва програма за тези семейства, така че те да стъпят на краката си и да продължат самостоятелно да се издържат).
Неправитествената организация "Климака" пък казва, че бездомните са се увеличили между 20% и 25%. Във всеки случай, всички, които имат отношение към проблема са съгласни, че освен количиствени, разликите вече са и качествени.
Профилът им
"Променя се профилът на хората, които живеят на улицата, или при неподходящи условия. Хора, които до неотдавна са можели, макар и трудно, да покиват ежедневните си нужди, се оказват в това положение заради безработицата, ниските или направо несъществуващи доходи, и невъзможността за подкрепа от страна на семейството. Става въпрос за хора в продуктивна възраст, младежи със заплата от 500 евро, хора, загубили работата си малко преди пенсиониране.
В сравнение с традиционните бездомници имат средно, до висше образование, нямат психични проблеми, зависимости или проблеми със закона", отбелязват специалистите от "Климака". Йоргос Апостолопулос също вижда във Фондацията за бездомни младежи и хора, които някога са били бизнесмени, сега да живеят в мизерия. "Появяват се с шлифери, понякога дори и с лаптоп в ръка, и търсят храна и подслон"...
Това, което си спомнят новите бездомници, е първата нощ на улицата. Леонидас обикалял по цели нощи като луд. "След дълги нощи на безсъние, веднъж заспах на една пейка на площад „Синтагма“. Когато отворих очи, хората ме гледаха. Потънах в земята от срам"...
Улиците на отчаянието
Превръщат в легло пейката или колата
Историите на „новите бездочници“ си приличат. Това са истории за безработица, на хора, които изпадат в мизерия, заедно с рухването на строителството и другите производствени отрасли на гръцката икономика.
55-годишният Ламброс е бил строителен предприемач. Имал къща в Керацини, но я продал, за да спаси жена си, която била болна от рак. През последните 11 години живеели под наем, в четиристаен апартамент в Никеа. От 2008 г. работата намаляла значително. През 2009 г. жена му починала, а на него вече му било трудно да плаща наема от 600 евро. Миналата година през ноември наел гарсониера за 150 евро.
"Дори тях не можех да плащам. Стигнах до там да нямам пари дори за едно кафе". От миналия февруари е бездомник. В началото спял в колата си. "Срамувах се от хората в квартала си, и паркирах в по-отдалечени места, като например в парка на Хайдари. Но се страхувах. Намерих една уличка в квартал Метаксургио и останах там 2 месеца. Ставах в 6 сутринта, за да не ме видят". Срещаме го в приюта на "Климака". "Гледах бездомните и ги съжалявах. Дори и на сън не съм си представял, че и аз ще се озова в същото положение"...
46-годишният Янис спи в едно „Ауди“, паркирано на ул. „Константинуполеос“. "Много пъти съм се плашел. Идват различни хора, ритат вратите". До миналата година живеел под наем в тристаен апартамент в Колонос. Работел като електротехник в бригади, които поемали големи обекти, а по-късно и като шофьор. От 2008 г. е безработен.
"Енорийският свещеник ни беше писал като многодетно семейство и вземахме 5 порции храна от социалната кухня. Изяждахме трите на обяд, а двете вечерта". Жена му го изоставила със сина му през октомври 2008 г., "защото не носел пари вкъщи". Отишъл в една църква в Сеполия и потърсил помощ, срамувал се да го направи в своя квартал. Вярващите събрали средства и платил наемите, които дължал. Оставил малкото си неща и мотоциклета си в жилището на един приятел и излязъл на улицата.
"На улицата се започнах с хора, които ми предлагаха да обираме магазини, да ми дадат оръжие, наркотици. Никога не съм имал вземане-даване с такива хора. Бях глава на семейство. Аз търся работа, не съм крадец"...
От Лондон на улицата в Атина
45-годишният Панайотис е завършил Международни отношения и европеистика в лондонския университет Hertfordshire. Върнал се в Гърция и като не могъл да намери работа по специалността си, работел като готвач, а по-късно като продавач във фирма за електроуреди. През 2006 г. купил с ипотечен заем жилище от 70 кв. м. в Ано Патисия. През 2008 останал без работа. "Освен работа на 4 часа в кол-центрове, не намирах нищо друго".
Вноските по заема започнали да закъсняват. В един момент спрели и помощите за безработица. В началото на 2010 г., след много неплатени вноски банката му взела жилището. "В началото спях при приятели, а после в една изоставена постройка в Ано Патисия". Родителите му са починали. Двамата му братя имат семейства и собствени финансови проблеми. Как е била първата нощ на улицата? "Изпълнена със страх. Никога няма да я забравя". Днес спи в приют за бездомни. "Да спиш на улицата си е жива смърт. Превръщаш се в див звяр".
Намеса
Ада Аламану
Ръководител на Центъра за подкрепа на бездомни на неправителствената организация "Климака", ул. „Константинуполеос“ № 30, Керамикос, тел.: 2103410462.
Бедността се увеличава
"Бедността се увеличава все повече и проблемът с бездомните е по-актуален от всякога. Днешните нови бездомни са имали задоволителен стандарт на живот. Не са си представяли, че ще се сблъскат с проблеми на оцеляването. Огромната промяна представлява за тях шок. Често крият положението си от семейството си, защото се срамуват, или за да не се превръщат в тежест. Нито държавата, нито обществото има интерес хора да живеят в такова положение. Неприемливо е един толкова сериозен социален проблем да се решава само с благотворителни акциии. Правото на подслон е защитено от конституцията".
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
